Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Страхувам се, че не разбирам, Станли.

— О, хайде, Джон, не е възможно да не си го усетил. Та то беше като облак, надвиснал над масата оная вечер. Тòва е луда по тебе. - Бекер едва не се задави с парче сурова риба. Корн клатеше глава, взрян в покривката на масата. - Толкова е... объркващо.

— Не беше за вярване - завърши разказа си Бекер и едва сега забеляза, че Карин бе смущаващо тиха. - Не го вярвам. Когато останахме насаме, тя говори само за съпруга си - по него е луда, не по мен. - Карин лежеше в леглото с разтворе­на книга върху корема, вторачена студено в Бекер.

— Как прие тая новина?

— Какво имаш предвид? Бях слисан, не знаех какво да кажа. От една страна, като че ли ми я предлагаше, от друга, изглеждаше толкова... толкова унижен. Стори ми се, че ще се разплаче.

— В такъв случай за него това е истина, дори и ти да твърдиш обратното.

— Не казвам, че не го вярвам - аз просто не го вярвам.

— Възможно е да не си най-добрият съдия на човешките чувства.

— Казвам ти, това е смешно... Не ме гледай така, караш ме да се чувствам виновен, без да съм сторил нищо осъдител­но. Аз ти го казвам, нали?

— Да, така е, получаваш аплодисменти.

— А за какво не получавам?

— За това, че други жени се увличат по тебе.

— Не е вярно. Тя не е увлечена по мен.

— А аз ти казвам, Джон, че вероятно е, освен ако не е била замразена във фризер няколко седмици подред. По-голяма част от жените се увличат по тебе.

— О, за бога... Само защото ти смяташ, че напомням Клин Истуд или...

— Грешка. Привличаш ги както мед мухите точно за­щото не си Клинт Истуд. Ти си нормален, стабилен мъж, дос­татъчно привлекателен, имаш добро чувство за хумор, харес­ваше жените и си истински. Не си кинозвезда, наблизо си, напълно постижим и освен това полагаш забележителни уси­лия да изглеждаш открит и уязвим - къде е отблъскващото нещо?

— Има куп хора, които се питат наистина ли съм норма­лен или не.

— При това си честен, забравих да го прибавя към спи­съка. Не обвинявам Тòва. Съжалявам Станли, но не я обвиня­вам.

— Нямам думи! Ти не я обвиняваш, Станли не обвинява мен...

— Бих я убила - прекъсна го Карин, - но не я обвиня­вам. По-скоро бих обвинила тебе, но не бих те убила. Но пък бих те осакатила за вечни времена...

— Страхотна разлика. А сега ще ми кажеш ли какво се очаква от мене да правя с тази информация? Какво всъщност очаква Станли от мен?

— Надява се, че ще се държиш настрани от жена му.

— И точно това ще направя. Ще стоя настрани и от него.

— Защо?

— Защото е твърде смущаващо. Едва го издържах в рес­торанта, на границата беше да избухне в сълзи. Стори ми се, че и двамата ще умрем от смущение.

— Как постъпи?

— Потупах го по някое време по рамото. Нямах предс­тава какво да кажа и просто не казах нищо. Ще ми бъде трудно да го погледна в очите при следващата ни среща.

— Ако две жени проведат подобен разговор, близостта между тях ще се увеличи.