Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Добре е. В момента пътува към Ню Йорк. Обади се от самолета. Всъщност цял ден се опитва да се свърже с теб.

Нина погледна към телефона, който лежеше на бюрото й и за пръв път забеляза, че на екрана мига съобщение за пропуснато обаждане.

— О… Ами, всъщност на мен ми се налагаше да мисля за други неща.

— Така е. – Амороз замислено потърка с палец прошарената си брада. – Нали каза, че мъжете, които са те нападнали днес, били китайци?

— Определено бяха източно азиатци. Нямах възможността да проверя паспортите им. – Изведнъж прозря връзката. – Чакай малко, да не би да смяташ, че има връзка между тях и пътуването на Еди до Китай?

— Еди отиде в Шанхай, защото каза, че има следа към потъването на платформата SВХ преди три месеца.

— Каква следа?

— Точно преди платформата да се преобърне, няколко строго секретни файлове на АСН са били свалени чрез сателитната връзка от компютър на борда й. Еди каза, че разполага с копия на тези файлове. Те включват информация за изгубените ръкописи на Платон – той кимна към листите на бюрото, – и някои досиета на членове на АСН. Едното е на Еди, а другото е… твоето.

Нина усети хлад.

— Нима твърдиш, че платформата е потопена умишлено, че това има връзка със случилото се днес?

— Да мисля, че има връзка. Но все още не знаем каква…

— Обаче те уверявам, че ще направим и невъзможното, за да разберем. Ако някой е убил всички на борда на платформата, само за да прикрие кражбата на нашите файлове, то значи става въпрос за нещо голямо.

— Боже господи – Нина се доближи до бюрото си и се подпря на него, треперейки – От къде Еди е намерил тези файлове? У кого са Били?

Лицето на Амороз се намръщи още повече.

— Според Еди са били в Ричард Юем.

— Какво? – Тя си го спомни от партито на яхтата на Рене Корвус. Арогантен, самодоволен, надменен… Но тя не можеше да си го представи като убиец

— Ще разнищим всичко, Нина, не се тревожи. Но самият аз нищо не мога да направя, докато не видя файловете.

— Кога се връща Еди?

— Някъде рано сутринта, около пет часа. Веднага ще дойде тук.

— Добре – Тя си спомни нещо, което Амороз беше споменал по-рано. – Чакай малко, нали каза, че е претърпял някакъв инцидент…

— Важното е, че той е добре – побърза да я увери Амороз. – Както и ти. И ръкописът на Платон все още е у теб.

— Поне по-голямата част от него – припомни му навъсено Нина.

— Какво смяташ да правиш с него?

— Мисля, че Попс, който е отвън, иска да си го събере и да скочи в самолета за Рим – каза Нина, като махна с ръка към вратата. – Но ние трябва да го пазим тук, докато не разберем защо Юен е готов да убива, за да открие местоположението на гробницата ма Херкулес.