Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Отекна странно, изкривен от каменните коридори и заглушен от висящите гоблени. Самият глас беше за нея жлъчка и пелин. Будеше у нея вътрешен гняв, който беше толкова физически, колкото и емоционален.
Тя се впусна напред в мрака към несигурния източник на гласа и заби камата си в един висящ гоблен, след това в друг, мушкаше и разсичаше. Отново и отново камата се удряше в камък и я лишаваше от удовлетворението да почувства как потъва в плът. Констънс продължи в кръг из тъмния музикален салон, събаряше инструменти и се блъскаше във витрини, а единственият друг звук беше от пронизването и разкъсването на тъканите, които – беше сигурна в това – скриваха тялото на Диоген.
Най-накрая пламът на нейната ярост отслабна. Държеше се като луда: реагираше точно както Диоген бе очаквал. Върна се в центъра на помещението, дишайки тихо. Салонът, както много от подземните помещения, беше построен с каменни шахти за проветрение, които изтегляха нездравословните изпарения от подземното пространство и ги разпръскваха във въздуха горе. Той ги използваше, за да я обърка, а всъщност можеше да е къде ли не.
— Fils a putain[20]! – подвикна тя на мрака. – Del glouton soudiant[21]! – продължи тя старофренската ругатня.
— Констънс! – гласът отново долетя отникъде и същевременно отвсякъде. Този път тонът беше скръбен, но благ.
— Бих ти казала колко те мразя – отговори тя тихо, – но човек не може да мрази тора под краката си. Само го остъргва от подметките. Мислех, че съм те изстъргала. Колко жалко, че си оцелял. Все пак донякъде съм облекчена, че не умря в Стромболи.
— Защо? – чу се гласът.
— Защото сега ще умреш за втори път от моята ръка и този път ще мога да те гледам как умираш в много по-големи страдания.
Докато говореше, гласът й се повиши до крясък. Но сега червеното перде пред очите й вече го нямаше, заменено от ледено спокойствие. Нямаше да му достави удоволствието да я слуша как бълва омраза. Той не заслужаваше никакво разходване на усилия, с изключение на удар с кама. Реши, че ще се цели в очите, първо едното, после другото! Край на подлата пихтия! След това няма да бърза. Първо обаче трябваше да изчака момента, когато може да нанесе удар.
— Какво мислиш за моята композиция? – попита Диоген. – Между другото я изсвири прекрасно. Надявам се, че съм успял да уловя част от контрапунктовия плам на Алкан[22] в едно от неговите умерени настроения.
— Не е разумно да споменаваш Алкан – отговори Констънс. – Това само ще направи края ти по-мъчителен.
Настъпи мълчание. След това се чу:
— Права си. Забележката трябва да ти се е сторила… Не, тя си е безчувствена. Нямах такова намерение. Това беше проява на моето старо „аз“. Приеми моите извинения.
От една страна, Констънс не можеше да повярва, просто не можеше да разбере, че говори, разговаря с човека, който я беше прелъстил за своите перверзни цели и след това я бе захвърлил с толкова триумфална насмешка и презрение. Какво правеше тук и защо? Без съмнение искаше да я унижи допълнително.
Диоген не каза нищо. Мълчанието се проточи. Констънс не бързаше.
— Значи Алойшъс излезе прав – каза тя. – Предупреди ме да очаквам сблъсък и сега той настъпи. Нищо не предполагай – това бяха неговите думи. Значи ти си бил в тунелите под Олдъм? Теб е видял да ни наблюдаваш, застанал на ексмутските дюни?
Мълчание.
— И сега отмъщението ти срещу твоето семейство е пълно. Поздравления. Алойшъс е мъртъв благодарение на онова нещо, което ти освободи. Мислиш си, че си дошъл тук да си играеш отново с мен. Мислиш си, че можеш да ме прелъстиш за втори път с поезия, хилава естетика и всичко останало от твоя интелектуален тор. След това, когато моментът узрее, ще удариш с ножа. Отново.
— Не, Констънс.
Тя продължи:
— С тази разлика, лайно, че този път аз ще ударя. Нямам търпение да видя изражението ти, когато го направя. Веднъж вече съм го виждала. В деня, когато те бутнах във вулкана. Беше изненаданият поглед на мъж, който губи своята мъжественост.
Докато говореше, почувства как яростта отново се надига. С усилие на волята реши да спре да говори, за да може да си върне предишното хладнокръвие, така че щом се удаде възможност, да не пропусне целта.
Най-накрая Диоген заговори отново:
— Съжалявам, Констънс, но грешиш. Грешиш за моите действия и напълно бъркаш за моите мотиви.
Констънс не отговори. Отново се беше успокоила. И ръката, която стискаше камата, беше готова да се стрелне напред и да нанесе удар при най-малкия шум или движение. Годините, прекарани в тъмните пространства на мазето под мазето, бяха изострили нейните сетива и те бяха станали като на котка. Беше странно, че на очите й беше нужно толкова време, за да се приспособят към мрака. Сигурно защото твърде дълго е била на светло.
20
Курвенски сине (фр.). – Б.пр.
21
Трудна за превеждане ругатня (фр.). Означава нещо като „алчен, лаком злодей“. – Б.пр.
22
Шарл Валантен Алкан - френски композитор от еврейски произход и виртуозен пианист. Според легендата е умрял, затиснат от паднала върху него библиотека. – Б.пр.