Царицата на Палмира [Златните вериги]

≈ 11 ≈

РИМ

— Докарах най-добрите лекари – увери Пулиний тихо.

— Всички, които бяха свободни в момента, се притекоха. Четирима се въртяха край леглото на Юлия Корделия. Зад тях се разхождаха няколко роби аптекари и домашните прислужнички, които палеха лампите. Макар че денят беше в разгара си, светлината от оловното небе не проникваше до стаята. Един от първите големи зимни студове за годината се беше спуснал над Рим заедно с плющящия дъжд.

— Много съм ти признателен – прошепна Аврелиан. – Не знам как да ти се отблагодаря.

Говореше машинално. Едва усети ръката на Пулиний, която стискаше неговата, докато старият секретар на сената, доверен човек на Валериан Август, го уверяваше в безкористното си приятелство.

Той не можеше да откъсне очи от майка си. Онова, което откриваше, едновременно го смущаваше и натъжаваше.

Когато Юлия Корделия пристигна в Рим, той се изненада да я види така внезапно остаряла. Искаше му се да мисли, че това се дължи на дългото пътуване от Сирмиум, макар че Клавдия му съобщи грубо: „Нашата майка умира. Някаква болест я разяжда. С всеки изминал ден страда все повече.”

Аелкан трябваше да спира многократно по пътя тяхната кола, за да й помага. За късмет, голямата пътническа колесница, теглена от впряг с шест вола, снабдена с две удобни легла, тапицерии и двойни прегради, не пропускаше дъжда и студа, които връхлетяха полуострова. Всеки път, след една нощ или един ден почивка, Юлия Корделия се възстановяваше. Но беше все по-слаба и признаците на болестта се засилваха на всеки сто милиарии, които изминаваха.

Когато пристигна в Рим, тя прикри, колкото можа, слабостта си. Пред Аврелиан, противно на очевидното, тя твърдеше, че е съвсем здрава. Слабостта й се дължала само на пътуването. Беше отишла да направи жертвоприношения и да пие билкови чайове в храма на добрата богиня Фауна. И беше се върнала оттам съживена.

Аврелиан беше убедил сам себе си, че Клавдия, както обикновено, преувеличаваше. Искаше му се да вярва в това. Дните му бяха вече достатъчно изпълнени с грижи и тревоги.

Пленяването на Валериан Август беше посяло раздор както в нисшите слоеве на обществото в Субура*, така и във Форума. Заседанията на сената не бяха нищо повече от шумен хаос. Привържениците на Галиен Цезар маневрираха умело там, за да изземат властта. Преди седмица, след като обявиха, че синът ще поеме длъжността на бащата, те се хвърлиха навън от Курията*, приветствайки с речи защитниците си, събрани около фонтана Комитий, преди да отидат да крещят името на Галиен по стълбите на храма на Юпитер.