Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Гръм. Гръм далече на запад. Адолин погледна нататък и за малко да се разсее. Виждаше как се заражда, как вятърът и дъждът се въртят в огромна колона, проблясваща в червено.
Ешонаи замахна към него, Адолин се обърна и пресрещна удара с предмишница. Тази част на Бронята му отслабваше и от пукнатините изтичаше Светлина. Пристъпи в обхвата ѝ; хванал Меча с една ръка замахна в страната на Ешонаи. Награди го стенанието ѝ. Ала тя не се преви. Даже не отстъпи. Вдигна Меча си и за пореден път го стовари върху предмишницата му.
Бронята там избухна в светлина и разтопен метал. Бурята да го отнесе. Адолин се принуди да дръпне ръката и да освободи ръкавицата. Без поддръжката на Бронята тя беше прекалено тежка, затова я остави да тупне от ръката му на земята. Вятърът по откритата му кожа беше удивително силен.
Още малко, рече си Адолин и не отстъпи, въпреки загубата на част от Бронята. Грабна Меча с две ръце — едната покрита с метал, другата гола — и се хвърли напред с поредица удари. Излезе от Вятърната позиция. Без величествени замахвания. Трябваше му неистовият бяс на Огнената позиция. Не само заради мощта, а и заради онова, което искаше да разкрие на Ешонаи.
Ешонаи изръмжа, принудена да отстъпи.
— Твоят ден свърши, разрушителю — изрече тя в шлема си. — Днес жестокостта ти се обръща срещу теб. Днес изтреблението преминава от нас към вас.
Още малко.
Адолин я притисна с майсторски пристъп, после поотслаби натиска и ѝ даде възможност да действа. Тя тутакси се възползва и замахна към шлема му, който изпускаше светлина заради предишен удар. Да, Ешонаи бе напълно погълната от Вълнението. То ѝ даваше жизненост и сила, ала я подтикваше към безразсъдство. Караше я да не забелязва нищо наоколо.
Адолин понесе удара в главата и се олюля. Ешонаи се разсмя доволно и понечи пак да замахне.
Адолин се хвърли напред и стовари рамото и главата си в гърдите ѝ. Шлемът му избухна от силата на удара, но дръзкият ход успя.
Ешонаи не бе забелязала колко близо са до пропастта.
Ударът на Адолин я хвърли от ръба на платото. Принцът усети паниката ѝ, чу я да вика, докато падаше в чернотата.
За беля избухването на шлема заслепи за миг Адолин. Той залитна и когато пристъпи, кракът му увисна във въздуха. Залюля се напред и падна към бездната.
В един безкраен миг изпитваше само ужас и страх. Замръзнала вечност, преди да осъзнае, че не пада. Зрението му се проясни и той погледна в пропастта. Наоколо се лееше плътен дъжд. После погледна през рамо.
Двама мостови стискаха стоманените брънки на полата на Бронята му и се бореха да го удържат на ръба. Те пъшкаха и стискаха хлъзгавия метал, запънали здраво нозе в камъните, за да не бъдат повлечени с него.
Появиха се още войници. Завтекоха се да помагат. Ръце грабнаха Адолин през кръста и за раменете. Всички заедно го изтеглиха от ръба на пропастта, докато смогна да възстанови равновесието си и да се отдалечи от бездната.
Войниците нададоха радостни възгласи, а Адолин се засмя уморено. Обърна се към мостовите, Белязания и Дрей.
— Май не е нужно да се чудя можете ли да вървите редом с мен или не.
— Нищо работа — отвърна Белязания.
— Аха — додаде Дрей. — Лесно е да вдигнеш някакъв дебел светлоок. Пробвайте някой път да вдигнете моста.
Адолин се усмихна и отри водата от лицето си с голата ръка.
— Вижте дали ще намерите парче от бронята на предмишницата или от шлема. Израстването на Бронята става по-лесно, ако има семка. Вземете и ръкавицата ми, ако обичате.
Двамата кимнаха. Червените светкавици в небето се умножаваха, а въртящата се колона тъмен дъжд растеше и се разширяваше навън. Това… това не изглеждаше добър знак.
Адолин трябваше да разбере по-добре какво става с остатъка от войската. Изтича по моста до централното плато. Къде беше баща му? Какво ставаше на фронтовете на Аладар и Роион? Върнала ли се беше Шалан от експедицията?
Тук всичко изглеждаше безредно. Все по-силните ветрове разкъсваха палатките, някои бяха паднали. Хора бягаха насам-нататък. Адолин съгледа една фигура в плътно наметало, която крачеше целенасочено под дъжда. Този човек май знаеше какво прави. Адолин го улови за ръката.
— Къде е баща ми? — попита той. — Какви заповеди имаш да предадеш на войската?
Качулката на наметалото падна и човекът се обърна да погледне Адолин. Очите му бяха малко прекалено големи и кръгли. Гола глава. Прозирни широки дрехи под наметалото.
Убиецът в бяло.
Моаш пристъпи напред, ала не призова Меча си.