Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— А ти си различен?
— Не, не съм — призна Каладин и усети празнота в стомаха си. — Но се старая да променя това.
Моаш направи още една крачка, ала Каладин вдигна върха на копието към лицето му. Приятелят му спря и вдигна отбранително облечените си в ръкавици ръце.
Гробовния пристъпи напред, но Моаш го спря, сетне се обърна към Каладин.
— Какво мислиш, че ще постигнеш така, Кал? Ако ни попречиш, просто ще причиниш смъртта си, а кралят си остава мъртъв. Искаш да знам, че не си съгласен? Добре. Опита. Сега си надвит и няма смисъл да се биеш. Свали копието.
Каладин погледна през рамо. Кралят още дишаше.
Бронята на Моаш изтрака. Каладин се обърна и пак вдигна копието. Проклятие… главата му вече кънтеше.
— Сериозен съм, Кал.
— И ще нападнеш мен? Твоя капитан? Твоя приятел?
— Не обръщай думите ми.
— Защо не? Кое е по-важно за теб? Аз или дребнавото ти отмъщение?
— Той ги уби, Каладин — остро отвърна Моаш. — Това жалко подобие на крал уби единственото семейство, което някога съм имал.
— Знам.
— Защо го защитаваш тогава?
— Не е станало по негова вина.
— Глу…
— Не е виновен той — настоя Каладин. — Но аз щях да съм тук, дори и да беше виновен, Моаш! Ние трябва да сме по-добри, ти и аз. Това е… Не мога да го обясня, не и напълно. Трябва да ми повярваш. Откажи се. Кралят още не е видял нито тебе, нито Гробовния. Ще идем при Далинар и аз ще имам грижата да получиш възмездие срещу когото трябва, Рошоне, който наистина стои зад смъртта на семейството ти. А ние, Моаш, ние няма да бъдем такива. Убийци в тъмните ходници, които погубват един пиян човек, защото го намират противен, и си казват, че това е за доброто на кралството. Ако ще убивам някого, ще го убия посред бял ден и то, само защото няма друг начин.
Моаш се поколеба. Гробовния се размърда зад него, ала Моаш отново вдигна ръка да го спре. Погледна Каладин в очите и поклати глава.
— Съжалявам, Кал. Късно е вече.
— Няма да се добереш до него. Няма да отстъпя.
— Не бих и поискал да отстъпваш — отвърна Моаш и затвори наличника на шлема. Страните му се замъглиха, когато се заключи.
84
Който спасява
„11182510111271249151210121114102511711210111217134483251071514254143434109161491493412122541010125127101519101112341255115251215755111234101112914121061534“