Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Това е мястото — обясни Шалан, — понеже е отклонение.
— Надали това е логичен извод — намеси се Инадара. След нея войниците и мостовите се прехвърляха на пустото плато. — Портал от подобно естество би бил скрит, а не девиантен.
— Портите на Обета не са били скрити — отговори Шалан. — А и не за това става дума. Платото е кръгло.
— Много плата са кръгли.
— Не и толкова кръгли — настоя Шалан и тръгна напред. Вече дошла на място, можеше да види колко неправилно… хмм, колко правилно бе това плато. — Търсех постамент на платото, но не схващах размерите на търсеното. Цялото това плато е постаментът, върху който се е разполагала Портата на Обета.
— Не виждате ли? Останалите плата са създадени от някакво бедствие, те са назъбени и натрошени. А това не е. Защото вече е било тук, когато е станало разбиването. На старите карти то е изобразявано като издигнат дял, като огромен пиедестал. Когато Равнините били разбити, то си останало така.
— Да… — закима Ренарин. — Представи си чиния с гравиран в средата кръг… ако я удари нещо, тя може да се счупи по вече отслабените линии.
— И да ти остави камара неправилни парчета — съгласи се Шалан — и едно кръгло.
— Може — рече Инадара. — Но ми е странно защо нещо толкова важно тактически ще е така открито.
— Портите на Обета били символ — обясни Шалан, без да спира да върви. — Воринското Право на Пътуване, давано на всички достатъчно високопоставени граждани се основава на твърдението на Вестителите, че всички граници трябва да са отворени. Ако искаш да създадеш символ на това единство — портал, който свързва в едно всички кралства от Сребърната епоха — къде ще го разположиш? Скрит в заключена стая? Или на място, което се издига над града? Портата е тук, понеже те са били горди с нея.
Продължаваха да вървят под дъжда и вятъра. Имаше нещо свято тук и Шалан признаваше, че отчасти това е причината да вярва, че е права.
— Ммм — тихо каза Шарка. — Те вдигат буря.
— Духчетата на празнотата ли? — прошепна Шалан.
— Онези от тях, които са обвързани. Те създават буря.
Точно така. Задачата на Шалан трябваше да се изпълни бързо и тя нямаше време да стои и да размишлява. Понечи да нареди търсенето да започне, но спря, когато забеляза, че Ренарин се е вторачил на запад с отсъстващо изражение.
— Принц Ренарин?
— Неправилната посока — прошепна той. — Вятърът духа от неправилната посока. От запад на изток… О, Всемогъщи във висините. Ужасно е.
Шалан проследи погледа му, но нищо не видя.
— Истинска е — продължи Ренарин. — Вечната Буря.
— За какво говорите? — попита Шалан, а от тона му я побиваха тръпки.
— Аз… — Ренарин я погледна и отри водата от очите си. Ръкавицата висеше на кръста му. — Трябваше да съм с баща си. Трябваше да мога да се бия. Само че съм безполезен.
Прекрасно. Беше и плашещ, и мрънкащ.
— Е, Вашият баща Ви нареди да ми помагате, затова се разбирайте с него. Хайде, всички, да претърсим това място.
— Какво търсим, братовчедке? — попита Скалата, един от мостовите.
Братовчедка. Мило, рече си тя. Заради червените коси.
— Не знам. Нещо странно, необичайно.
Разделиха се и се пръснаха по платото. Освен с Инадара, Шалан разполагаше с групичка арденти и учени, които да ѝ помагат, сред тях беше и един от бурегадателите на Далинар. Разпрати в различни посоки отряди от по няколко учени, един мостови и един войник.
Ренарин и повечето мостови настояха да са с нея. Не можеше да се оплаче — това беше зона на бойни действия. Мина край някаква издатина на земята, която беше част от голям пръстен. Навярно някогашна ниска украсена стена. Как ли бе изглеждало това място? Представи си го и ѝ се прииска да може да го нарисува. Определено би ѝ помогнало да го види.
Къде би могъл да е порталът? Най-вероятно в центъра, затова и Шалан се отправи нататък. Натъкна се на голяма каменна могила.
— И това е всичко? — попита Скалата. — Е само още камъни.
— Точно това се надявах да намеря. Всичко, оставено на открито, щеше да е отнесено от ветровете или замазано с крем. Ако ще намираме нещо полезно, то ще трябва да е вътре.
— Вътре? — обади се друг мостови. — Вътре в какво?
— В сградите — отговори Шалан. Опипваше камъка, докато не намери гънка откъм гърба му. Обърна се към Ренарин. — Принц Ренарин, бихте ли съсекли този камък за мен?