Света троица [Войните на Розите-2]

Едуард от Марч се изправи в цял ръст, почти ослепял от стичащата се в очите му пот, но вече събрал гняв, какъвто само едно тринайсетгодишно момче може да изпита. С вик беше негов ред да скочи напред, принуждавайки стройния рицар да върне в играта щита си. Едуард вдигна меча, за да нанесе удар по него, но после внезапно отскочи настрани и плонжира към едрия ковач, който обикаляше около него. Тази тактика свари неподготвени и двамата мъже и мечът на Едуард се стовари върху металната яка от доспехите на Джеймсън, което го зашемети. Ако момчето беше достигнало пълните си размери, това щеше да е смъртоносен удар.

В този момент на шок все още куцукащият сър Робърт Далтън пристъпи напред, опря собствения си меч във врата на момчето и произнесе ясно и силно:

— Мъртъв.

И тримата вдигнаха забралата си, макар че младият граф беше огънал своето още в първия сблъсък и сега се бореше с него. Ковачът, който с неудобство въртеше врата си, приближи, сграбчи ръба му и с все сила го задърпа, докато накрая забралото притрака и се отвори.

— Какво беше това, а? — попита Джеймсън с дебелия си бас. — Нападаш ме във врата, при положение че точно пред теб има човек?

Младият граф сви рамене, доволен, че се е показал пред всички.

— Бях те хванал натясно, Джеймсън, и ти го знаеш. А когато влизам в бой, винаги ще имам зад себе си мъже, които да ми пазят гърба. Може и ти да бъдеш, ако не остарееш прекалено много дотогава. Щеше да счупиш главата на сър Робърт…

Ковачът се разкикоти и усмивката сбърчи широкото му квадратно лице.

— Така е, да. Достатъчно дълго съм те тренирал. Не бих позволил другиму да ме прави на глупак, не и след като цял живот съм ял бой.

Очевидно бе, че той не беше пострадал от показната схватка, макар че продължаваше демонстративно да разтяга ударения си врат.

— Браво! — подвикна Йорк отстрани. — Слушай учителите си, Едуард. Ставаш все по-силен и по-бърз всеки път, когато те гледам.

Двамата мечоносци се поклониха дълбоко, щом чуха гласа на Йорк, а Едуард се изчерви от удоволствие при похвалите на баща си, и вдигна гордо меч.

— Той мисли много точно — рече Солсбъри. Собственото му настроение се беше повишило, щом видя какво детско удоволствие изпита приятелят му. — Добро равновесие, първият признак на бързината. Добре са го обучили.

Йорк се опита да свие небрежно рамене, но радостта, че виждаше колко добре се бие най-големият му син, извираше на топли вълни от него.

— Да, Едуард има кураж и Джеймсън и сър Робърт знаят как да го изкарат на показ. Няма да срещне мнозина, дето ще са силни като ковача, а пък сър Робърт е обучаван първо във Франция и после в Англия. Рядко съм виждал някой толкова добър с острието. Само след няколко години мисля, че ще си струва да гледаш как момчето се бие.