Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— Родителските права са дадени на него, така ли?
Тя вдигна колебливо поглед и срещна моя.
— Връзката ни се провали изцяло по моя вина, но разводът си беше негово дело отначало докрай. Когато вече бяхме разделени, Кевин знаеше, че съм затънала до гуша в едно разследване, имах и две углавни дела на главата. Работех по петнайсет часа, а нощем размишлявах какво трябва да свърша на другия ден.
— Освен това пиеше.
— Нали знаеш как става? Цяла вечер се съвещаваме, обсъждаме стратегии, после с колегите се отбиваме в някой бар. Това си е пак един вид работа, но… да, прибирах се посред нощ. Докато един ден Кевин наел частен детектив да ме проследи.
Подсвирнах. Лосън кимна.
— Без майтап. Оня ме заснел на видео в няколко бара по Ръш Стрийт. Докопал се до копия от сметките. Такива ми ти работи. Една вечер адвокатът му ми изпрати целия пакет. Каза, че Кевин бил подал молба за отнемане на родителски права. Двамата щели да ме обрисуват пред съда като алкохоличка, независимо дали съм такава или не.
— И ти клекна?
— Нямах избор. Ако се стигнеше до публично изслушване, от Бюрото щяха да ми бият шута. Особено след като съм жена. Така че аз му дадох всичко, което искаше.
— А дъщеричката?
— Казва се Мелани. — Лосън сви устни, около очите й се образуваха ситни бръчици. Страшно й се пиеше още, но държеше да се покаже волева. — Първите две години я виждах по веднъж в месеца. После Кевин се ожени повторно. Родиха си свое дете. Сега вече не я виждам толкова често. И знаеш ли кое е най-тъжното? Че все по-малко ми пука.
— За последното не ти вярвам.
Лосън почука леко с пръсти по масата.
— Благодаря ти.
— Запитвала ли си се някога дали си струва?
— А ти запитвал ли си се, докато още носеше значка?
Поклатих глава.
— Разбира се, че не си. Никой не се запитва. Работата си е работа и така ще бъде винаги. Важното е да не правиш тъпи грешки. — Лосън вдигна рамене. — Аз допуснах да изпадна в уязвима позиция. И си платих за това.
— Но нямаш намерение да повтаряш грешката си?
За миг очите й проблеснаха, после пак станаха сиви. Поклати глава и превъртя празната чаша между дланите си.
— Ще ми направиш ли една услуга? — попитах аз.
— Каква?
— Задръж вратата отворена. Само за ден-два.
Тя вдигна поглед.
— Защо?
— Ти сама каза, че убиецът може да е имал и друга причини да ме въвлече в този случай. Някаква друга връзка.
— Слушам те…
Разказах за катастрофата на метрото при „Лейк“ и „Уобаш“. На същото място по линията, на същата дата точно преди трийсет години.
— Съвпадение, Майкъл. И каква е връзката с теб?
— Бях във влака, когато дерайлира.
По лицето й пробяга изненада.
— Та ти си бил дете!
— На девет. Както виждаш, съвпадението не е само в календара.
— И все пак… не разбирам. — Пръстите й късаха замислено крайчеца на салфетката. — Всъщност разбирам какво ми казваш, просто не виждам връзката.
— Изчакай моят човек да завърши с проверката си.
— Хърбърт ли?
— Хюбърт. Хюбърт Ръсел. Дадох му ден-два. Ако нищо не излезе, приключваме случая и караме нататък към по-важни и добри дела.
— Кога имаш среща с него?
— Утре.
— Ти, Хюбърт и Родригес, така ли?
— Вероятно.
— А между другото какво става с Родригес?
— В смисъл?
— Всъщност няма значение. — Лосън се оттласна с ръце от масата и стана. — Благодаря ти, че ме изслуша, Майкъл.
— Както сама каза, всеки от нас си има история.
— Трябва да се връщам в центъра. А ти си върви и се наспи. Имаш нужда.
— А това, за което те помолих?
— Давам ти един ден. Ако нищо не стане, подписваш рапорта и приключваме случая.
Лосън си тръгна, без да каже дума повече. Погледнах към стареца, който все така си седеше на ъгъла на бара. Вдигнах рамене. Наместих се на столчето до него и поръчах и за двама ни по едно „Уайлд Търки“. Дядката ми каза, че Лосън била хубава жена. Отвърнах му, че и така да е, аз си имам по-хубава. И че не става дума само за външен вид. Старецът ме попита в такъв случай защо си губя времето да пия с него. Казах си, че това е уместен въпрос, и си тръгнах от бара в малко по-добро настроение, решен да открия моето момиче.