Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Тави не можеше да си позволи да обърне глава или да промени правата си уверена поза. Позата и жестът имаха огромно значение сред канимите. Ако някой изглеждаше така, сякаш очаква нападение, то най-вероятно ще го нападнат вследствие неволното, неизказано, но напълно реално изявление, направено от тялото му.
Студена струйка пот се стече по гръбнака му. Сега не беше моментът да съсипе с жест потенциално добрия ден. В края на краищата се канеше да напусне това проклето море за първи път от няколко седмици. Той се усмихна при тази мисъл и се успокои, докато лодката му, заедно с лодката на Варг, пресичаше малварското пристанище. А то беше огромно — поне половин миля широко и достатъчно голямо, за да приюти всички негови кораби и флота на канимите. Освен това в угасващата светлина той забеляза най-малко тридесет бойни кораба на канимите, чиято конструкция беше малко по-различна от тези, които бяха проектирали и построили корабните дърводелци на Варг.
Гранитни скали обграждаха цялото пристанище с изключение на местата, откъдето започваха дълги каменни кейове, които бяха по-големи от всички, които Тави някога беше виждал в Алера — и там стояха на котва военни кораби и съдове, които по форма приличаха на търговски.
Един кей беше отделен от останалите. В края му бяха запалени факли, които горяха много по-интензивно от който и да е нормален огън. Той беше претъпкан с каними, също в странните им мокри плащове, но Тави забеляза отблясъци на тъмносиня стоманена броня под тях и подобно оцветено оръжие в ръцете им.
Лодката на Варг се насочи към този пристан и без да му бъде казано, Макс леко промени посоката, за да направи същото. Двете лодки акостираха от противоположните страни на кея в почти абсолютна тишина. Единственият звук беше скърцането на дърво и метал, докато гребците в лодката на Варг прибираха греблата.
Вдигайки поглед към кея, Тави си помисли, че там определено има много повече каними, отколкото буквално преди миг. Освен това сега изглеждаха малко по-високи. И оръжията им изглеждаха много по-остри. Несъмнено, помисли си той, това е просто игра на светлината и сенките.
— Без паника — тихо прошепна той и направи дълга крачка, прекрачвайки от лодката на студения шуарски камък.
Застаналият срещу него Варг направи същото, макар да изпитваше по-малко затруднения да се качи на кея. Той кимна леко на Тави, който му кимна в отговор с абсолютно същата дълбочина и забавяне, след което те едновременно се обърнаха към воините, събрани на пристана.
Възцари се тишина.
Напрежението нарасна.
Никой и нищо не помръдваше.
Тави си помисли да каже нещо и да разчупи крехкия лед на тишината. По време на занятията му в Академията, при обучението за курсор отдаваха дължимото внимание на дипломацията и протокола. И двете сфери предлагаха няколко потенциални насоки, при чието следване той можеше да успее.
Обмисли ги за миг, след което напълно се отказа от тях, отдавайки предпочитание на урока, който чичо му Бърнард го беше научил в холта: че е много трудно човек да бъде причислен към глупаците, ако си държи устата затворена.
Тави мълчеше и чакаше.
Миг по-късно се раздаде звук от стъпки и се появи тичащ каним. Това беше млад каним, слаб и бърз, скоростта му беше сравнима с тази на кон.
Козината му имаше странен цвят, какъвто Тави никога не беше виждал при воините — нещо подобно на бледо златисто кафяво, преминаващо в бяло по върховете на ушите и опашката. Той изтича до края на кея, обърна доста силно незащитеното си гърло към един от воините и изръмжа към канимски:
— Действаме, както се уговорихме.
Воинът, към когото се обърна, трепна с уши в знак на съгласие и пристъпи напред. Той приближи до Варг, спирайки на няколко инча от мястото, където Варг би могъл да го достигне с меч, ако е необходимо, доколкото Тави можеше да прецени.
— Варг — изръмжа странният каним, — тук не сте добре дошли. Вървете си.
Очите на Варг се присвиха, а ноздрите му се разшириха за няколко секунди.