Фурията на принцепса

— Разбрах — отвърна Макс.

Лодката промени курса си, за да се изравни с лодката от кораба на Варг. В нейния екипаж имаше седем канима от кастата на воините — шестима бяха на греблата, а седмият — на румпела.

Варг, подобно на Тави, стоеше на носа на своята лодка. Беше без плащ, но в светлината на угасващия ден кървавочервеният камък, висящ на златна обеца на ухото му, все така ярко проблясваше, тук-там червени отблясъци се виждаха и по алено-черната му броня, както и на дръжката на извития меч, висящ на хълбока му.

— Доста кръвни камъни носи — отбеляза Макс.

— Имам впечатлението, че Варг няма много приятели сред шаманите — каза Тави. — Ако бях на негово място, аз също щях да се накича с повечко кръвни камъни.

— Аха, за да не бъде унищожен от червена светкавица или да не изгори в облак киселина. Надявам се, че ти си взел своя камък?

— В джоба ми е. А ти?

— Красус ми даде неговия — кимна Макс. — Наистина ли мислиш, че ако отидем само двама, това ще впечатли шуаранците?

— Може би — отговори Тави. — Най-малкото се чувствам по-добре като знам, че няма да ми се налага да прикривам беззащитни хора от канимското шаманство и няма да оставя никого на дока, за да го заловят или ранят.

Макс изсумтя.

— На кораба не каза нищо подобно.

— Е, не казах.

— Просто искаше да впечатлиш момичето, нали така, ваше височество?

Тави хвърли лукав поглед през рамо.

— Това беше една много страстна целувка.

Макс отново изсумтя, а после те замълчаха, докато не стигнаха до морската порта на Молвар.

Огромни решетки от черно желязо се издигаха от студеното море, подпрени от двете страни от стени, изработени от ръчно изсечени гранитни блокове. Даже без използването на фурии канимите бяха успели по някакъв начин да укрепят морското дъно достатъчно, за да издържи тежестта на масивните стени, издигнати от двете страни на фиорда. Тави дори не можеше да си представи колко физически усилия, колко пот и мускулна сила са били вложени тук, за да бъдат построени те, и какви техники са използвали, дори при невероятната физическа сила на канимските работници, за да преместят огромните каменни блокове. В сравнение с тях руините в Апия приличаха на детска игра.

Когато двете лодки приближиха, морските порти заскърцаха и бавно започнаха да се отварят.

Нагоре и надолу по металните решетки пробягваха фосфоресциращи светлинки и призрачната светлина танцуваше по повърхността на водата. Метал изстърга в метал със зловещо, повтарящо се бум-бум-бум, когато портата се отвори, а водата нахлу в отвора.

Лодките минаха през портата и Тави забеляза няколко канима по стените над тях, в тъмни доспехи и странни дълги и изглеждащи хлъзгави наметала, които почти скриваха останалата част от облеклото им. Всеки от тях държеше в ръцете си устройство за изстрелване на стоманени болтове — смъртоносните балисти, които бяха отнели живота на толкова много рицари и легионери в битките в долината Амарант, че Тави усети отчетливо сърбеж между лопатките, докато лодката минаваше покрай тях. Болтът, изстрелян от това смъртоносно оръжие, можеше да пробие като хартия бронирания му щит, нагръдника и тялото и да запази достатъчно сила, за да убие друг брониран човек отзад.