Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Тарш — изръмжа той с глас, изпълнен с презрение, — да не би мозъкът на Ларарл да е замръзнал, щом сега ти командваш тук?
Тарш отметна качулката на плаща си, разкривайки още един каним със златиста козина. Другата страна на муцуната му беше силно белязана, включително странно изглеждащ белег, преминаващ през черната кожа на носа му. Липсваше му половината ухо и Тави забеляза, че вместо меч на кръста си е сложил брадва с дълъг опасен шип, стърчащ отзад.
— Внимавай, Варг — рязко изплю той. — Една моя дума и кръвта ти ще се разлее в океана.
— Само ако някой те послуша — отговори Варг. — Не преговарям с такива нещастни подлизурковци като теб, Тарш. Заповядай на подчинените си да се подготвят да приемат моите хора. А аз ти обещавам мир. Ще слезем тук и ще направим лагер извън градските стени, за да се чувствате в безопасност. Спешно ще ми предоставите куриер, за да мога да съобщя на Ларарл за идването ни и за необходимостта от присъствието на някой, който е подходящ за мен по статут, за да можем да преговаряме.
Тарш оголи зъбите си.
— Това не е Нараш, тук не се катерят по дървета. Тук ти си никой.
— За Ларарл аз съм гадара, Тарш — изръмжа Варг. — И всеки воин в твоя строй знае това. Ларарл ще прегризе гърлото на всеки, който го лиши от удоволствието да ми пусне кръв.
Тарш промърмори.
— Разбира се, аз ще изпратя куриер до Ларарл. Но това е всичко. Можеш да останеш тук и да чакаш отговор. Вашите кораби ще останат там, където са.
— Неприемливо!
Тарш изръмжа насмешливо.
— Ще го приемеш, Варг. Тук аз съм водачът на глутницата.
— Идва буря — каза Варг. — Имам много повредени кораби. Ще бъдат напразно погубени животи, ако не ни бъде осигурен подслон в пристанището.
— Какво са за Шуар нарашките примати? Моите воини си имат свои заповеди. Ако вашите кораби се опитат да се скрият във фиорда, ние ще ги унищожим.
Устните на Варг се надигнаха, разкривайки зъбите му.
— Това ли е шуаранското гостоприемство? Шуаранската чест?
— Ако не ви устройва — предложи Тарш, а в гласа му се усещаше открита подигравка, — потърсете си друго място.
Очите на Варг се присвиха още повече.
— Ако честта не ме задължаваше да уреждам споровете с Ларарл, вместо с водачите му, щях да ти изтръгна гърлото.
Подигравателното ръмжене на Тарш стана още по-самодоволно.
— Много стари и ужасени същества са използвали това извинение, за да скрият своята слабост.
Вместо да отговори, Варг само за миг хвърли поглед назад към Тави.
Тави примигна.
Обидите, които Тарш нанесе на Варг, бяха нещо повече от обикновено предизвикателство за битка, те на практика я изискваха. При нормални обстоятелства всеки каним, който говори по подобен начин, можеше да разчита на незабавна и агресивна реакция. В частност Варг не беше от тези, който спокойно търпят както обиди, така и глупаци, а от видяното от Тави той явно не знаеше как да отстъпи от битката. Във всеки случай това означаваше, че, изхождайки от понятията за чест на канимите, Варг не можеше да действа срещу този глупак.
Но може би Тави би могъл.
Изглежда моментът на дипломацията беше настъпил.
— Варг е прав — спокойно каза Тави и пристъпи напред. — Няма време за тези глупости. Неговите и моите хора търсят място, където да се скрият от бурята, и ние ви даваме дума, че намеренията ни са мирни. Трябва да измислим най-добрия начин да ги вкараме в пристанището преди началото на бурята.
Всички погледи на кея се обърнаха към Тави, тежестта им се усещаше физически.
— О, кървави врани — прошепна застаналият зад него Максимус.
— Това същество — каза Тарш след малко. — Това ли е водачът на алеранците?
— Аз съм — отговори Тави.
Тарш изръмжа и се обърна към воините зад него.
— Убийте го.
„О, кървави врани“ — мислено изстена Тави.
Чичо Бърнард все пак беше прав.
Глава 11
Най-близкият каним, с доста добре развита мускулатура, измъкна и хвърли брадвата си с едно-единствено коварно движение, плавно и професионално хвърляне, така че оръжието направи пълно завъртане във въздуха, а острото като бръснач острие се насочи към лицето му.
Тави беше освободил и двата си къси меча от ножниците им преди брадвата да полети към него. Вместо да отскочи настрани, той отклони с тях тежкото въртящо се оръжие нагоре и над главата си. В главата му се мярна мисълта, че в този момент по-здравомислещ човек на негово място щеше да скочи в лодката и да гребе като луд към „Слайв“.