Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Подходът към пристанището на Молвар беше смъртоносен капан, ако домакините решат да се разправят с посетителите.
Само на „Слайв“ и „Чистокръвен“ беше разрешено да влязат във фиорда. Останалата част от флота все още чакаше в открито море отвъд фиорда, уязвима за времето, заплашващо от потъмнялото небе.
— Шуаранците не ни оставиха избор, Макс. Те дори не искат да обсъждат правото да влезем, докато не разговарят насаме с командирите на двете части на флота. Имаме твърде много кораби, които няма да оцелеят, ако не намерим безопасно пристанище.
Макс тихо заповяда на единствената магическа лампа в каютата да се събуди, скръсти ръце на гърдите си и се намръщи.
— Влизаш сам в град, пълен с каними. Само защото е необходимо, не го прави по-малко безумно. Тави…
Тави стегна закопчалката на колана и започна да закопчава тежките стоманени скоби към предмишниците си. Той се усмихна на приятеля си:
— Макс. Всичко ще е наред.
— Няма как да го знаеш.
— Канимите са добри в едно нещо — те не се церемонят, когато искат да убиват. Те са директни. Ако искаха да ме убият, вече щяха да мятат камъни по кораба.
Макс се намръщи.
— Не трябваше да изпращаш рицарите Аери. Те щяха да са от полза, ако тези катапулти започнат да ни замерят с камъни.
— Между другото — попита Тави, — има ли новини от брат ти?
— Не. И вятърът се усилва. Рискуваме да загубим хората в морето, когато се върнат, ако не могат да кацнат на твърда земя.
— Още по-голямо основание да отида още сега — тихо каза Тави. — Поне знаем, че са забавили бурята. Красус нямаше да ги държи горе, ако нямаше полза от тях.
— Така е — призна Макс. — Не би го направил.
— Колко дълго могат да останат във въздуха?
— Там са от обяд — каза Макс. — Още три или четири часа, не повече.
— Тогава по-добре да побързам.
— Тави — бавно каза Макс, — а какво ще стане, ако те се върнат преди да се разберем с шуаранците?
Тави си пое дълбоко дъх.
— Кажи им да кацнат на брега в полезрението на флота. Призователите на земя ще направят път до тях и те ще се върнат на борда.
— Искаш да се приземят на враждебна територия, докато ние изграждаме мост и използваме стълби, за да преодолеем нещо, което очевидно се смята за част от непристъпна отбрана — Макс поклати глава: — Шуаранските каними може да сметнат това за атакуващи действия.
— Ще бъдем възможно най-учтиви, но ако се наложи, ще действаме. Няма да позволя на нашите хора да се удавят, за да не нарушат протокола.
Той завърши със закопчалките и се изправи, като преметна гадиуса през рамо. След това, след секундно колебание, той взе гладиуса на Кайтай и преметна ремъка му през другото рамо, така че допълнителното оръжие увисна на другото му бедро.
Макс многозначително погледна второто оръжие и въпросително вдигна вежди.
— Един за шуаранците — каза Тави. — И втори за Варг.
Тави и Макс бяха единствените, които се качиха в лодката.
— Сигурен ли си в това, алеранецо? — попита Кайтай с тревога в очите.
Тави хвърли поглед през малкото разстояние, което ги разделяше от „Чистокръвен“, където вече бяха спуснали дълга лодка и тя се поклащаше на вълните. На носа й той разпозна огромната фигура на Варг.
— Абсолютно — каза той. — Доброто впечатление повече от всичко друго може да помогне за решаването на нашия проблем — той срещна погледа на Кайтай. — Освен това, чала, корабите ще се върнат в морето. Ако се стигне до бой, още няколко войника на борда няма да променят нищо.
— Кайтай, ще е по-лесно, ако действам сам — увери я Макс. — Появят ли се проблеми, няма да се церемоня. Ако шуаранците започнат да общуват с нас в стил Сари, просто ще изравня земята с всичко, което не е Негово кралско височество.
— Неговото кралско височество ще оцени това — каза Тави. — Къде е Магнус?
— Все още се цупи, че не позволи на Максимус да заеме твоето място — отвърна Кайтай.
Тави поклати глава.
— Дори да стане мое копие с помощта на водно призоваване, Варг щеше да го разкрие веднага щом застане достатъчно близо, за да го помирише.
— Знам го. И Магнус го знае. Ядосва се, защото е истина.
Кайтай се наклони през борда на лодката и страстно целуна Тави по устните, пръстите й за секунда стиснаха косата му. После тя рязко се отдръпна, погледна го в очите и каза: