Фурията на принцепса

Макс се намръщи.

— Това не е… всеки, с когото съм говорил, всеки документ, който съм чел по този въпрос, твърди, че… Тави, не би трябвало да е по този начин.

— Защо?

— Защото — каза Макс — никой не вярва в това. И аз също четох много, преди да тръгнем, повярвай ми.

— А какво става с това да правим невъзможното от незнание?

Макс направи гримаса.

— Преразгледах гледната си точка по този въпрос. Аз исках… разбираш ли, да съм сигурен, че ако имаш нужда… ще мога…

— Да ме защитиш?

— Не съм го казал — бързо каза Макс.

— Макс, баща ми е имал способности да призовава фуриите на всички елементи. Доколкото съм чувал, бил е почти толкова силен, колкото и Първия лорд — дори и без да е наследил фуриите на Гай. И някой го уби — Тави поклати глава. — Нямам намерение да искам от моите приятели да правят всичко възможно, за да са сигурни, че това няма да се случи с мен.

Макс кимна и лицето му изрази видимо облекчение.

— Радвам се, че не си толкова глупав, че да си играеш с това.

— За щастие, бях достатъчно глупав, за да не знам, че призоваването не би трябвало да работи тук — каза Тави. — Сега, като твой принцепс и капитан, ти заповядвам да забравиш глупостите, които си чел, и да излекуваш Анаг, за да може той да помогне на нашите хора безопасно да стигнат до брега.

— Вече забравих, ваше височество — разтягайки думите, каза Макс, и удари с юмрук по бронираните си гърди.

Тави кимна и те закрачиха напред, за да се присъединят към Варг, който стоеше клекнал на пети и тихо говореше с ранения Анаг.

— Каква кървава каша — каза Макс на канимски. Едрият антиланец се наведе да огледа раните на Анаг. Макс беше научил това проклятие от Градаш и го произнесе без запъване.

— Ти да не си се опитал да срежеш цялото бедро до костта? Виж тук, пронизал си го право през бронята, острието се е нагряло и е било достатъчно горещо, за да обгори и частично да затвори раната, иначе вече щеше да е станал храна за червеите.

Един от канимските воини пристъпи напред, за да защити Анаг, държейки едната си лапа върху дръжката на брадвата. Той изръмжа гърлено на Макс.

— Дори не си помисляй да вадиш тази проклета брадва, кученце пухкаво — измърмори Макс в отговор, без дори да го погледне. — Че ще ти я напъхам в гърлото.

Той погледна Анаг.

— Аз съм лечител. Трябва да спра кървенето, преди да те пренесем във вана и да възстановим увредените мускули. Така че трябва да докосна крака ти. Съгласен ли си?

Анаг внимателно погледна Макс. Очите му подозрително се присвиха.

— Тяхното магьосничество е различно от нашето — изръмжа Варг. — Веднъж вече ми спасиха живота. И впоследствие не поискаха плащане в кръв.

Анаг погледна Варг, после Тави, след което кимна кратко на Макс.

Макс сложи ръка върху окървавения крак на канима и затвори очи. Раздаде се вибриращ звук, сякаш кокалчетата на пръстите щракаха в бърза последователност.