Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Вместо това Тави взе назаем скорост от студения вятър, който се вихреше над пристанището на Молвар, и когато времето сякаш се забави, той атакува Тарш.
Воините на пристанището се опитаха да го спрат. Още две брадви се завъртяха грациозно във въздуха, летейки към него.
Тави успя да махне рамото си от пътя на едната и въпреки това острието й отряза идеално равно парче от края на плаща му. Отклони другата с размах на бронираната си предмишница. Сътресението от удара беше толкова силно, че зъбите му изтракаха, но той само стисна челюсти и продължи напред.
Мускулестият воин, който първи хвърли брадвата, успя да пристъпи напред, за да прикрие Тарш, но Тави приближи плътно до него, преди той да успее да извади резервното си оръжие. Веднъж оказал се наблизо, той посегна със сетивата си към странния тъмносин метал на меча на воина и инстинктивно усети дефект в него, слабо място на няколко инча над дръжката. Веднага атакува нагоре, принуждавайки канима да вдигне своето оръжие, за да предпази гърлото и лицето си. Тогава Тави удари с другото острие точно в слабата точка на меча и го счупи. Канимът се олюля, когато парчета стомана полетяха в муцуната му. Тави посече воина през бедрото — болезнено, но не смъртоносно, принуждавайки го да пренесе тежестта си върху другия крак. След това с едно мощно движение, призовавайки земните фурии, той ритна здравия крак на канима и го повали на земята.
Това падане вероятно спаси живота на канима. Извитото острие на Тарш се изстреля към гърлото на Тави и щеше да пробие левия бял дроб на канима, ако той все още стоеше прав. Тави продължи да се движи напред, гмурна се под удара и промени хвата на едното си острие. Той изби меча от лапата на канима с острието в лявата си ръка и нанесе удар с дясната със сила, увеличена от фуриите, приковавайки лапата на Тарш към каменния док с острието си.
Тарш зави в агония и замахна с меча си към Тави. Ударът беше бърз и толкова силен, сякаш го нанасяше призовател на земя, но далеч не толкова умел, колкото Тави очакваше.
Беше лишен от светкавичната скорост, която щеше да го превърне в смъртоносна контраатака, и Тави успя да го отклони с гладиуса си, скочи на крака и върхът на меча му опря до незащитено място на гърлото на Тарш.
— Не мърдай! — прогърмя Варг, безкомпромисният авторитет на гласа му се отрази от камъните и ехото отекна из пристанището.
И в същия момент кеят замръзна, останалите воини замряха на място, единият от тях — с изтеглена назад за удар ръка, сякаш върху тях изведнъж е паднал арктически мраз.
Тави замръзна на място още преди Варг да проговори. Върхът на меча му стоеше на четвърт инч в козината на гърлото на Тарш.
Тънка струйка от кръвта на канима се стичаше по проблясващото оръжие на Тави. Тарш беше замръзнал, едва се осмеляваше да диша. Мечът му шумно падна на камъните.
Без да откъсва поглед от Тарш, Тави кимна на Варг в знак на признателност.
— Няма да забравя това.
— Разбира се, гадара — изръмжа Варг.
Ушите на Тарш трепнаха от изненада и очите му се разшириха.
— Чуй ме добре, водачо на глутницата — каза Тави толкова тихо, че стоящите наблизо воини да не могат да го чуят. — Варг ме нарече гадара и аз отговорих със същото. Няма да ти позволя да използваш чувството му за собствено достойнство, за да го обиждаш и да накърняваш репутацията му — той присви очи. — Тя трябва да е безупречна в момента, в който го убия. Разбра ли ме?
Тарш все още изглеждаше шокиран. След това устните му потрепнаха, разкривайки зъби от едната страна на муцуната му.
Тави бързо смени позата си и притисна меча на канима към камъка.
На Тарш му отне няколко секунди, за да възстанови дишането си.
— Зададох ти въпрос — каза Тави.
Тарш изцяло оголи зъби.
— Разбрах.
— Добре — каза Тави.
Той се наведе и с рязко движение плъзна меча на нещастния Тарш в краката му.
След това махна острието си от гърлото на канима със златистата козина и бързо отстъпи две крачки назад. Повиши глас и каза:
— Хайде. Вземи си меча.
Тарш цяла секунда просто се взираше в Тави.
— Да не си загубил и слуха си заедно с ухото, Тарш? — язвително попита Тави. — Вземи си меча.
Канимът изръмжа и грабна оръжието — при това, докато го правеше, забеляза Тави, се стараеше да не пренася тежестта върху ранения си крак.