Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— От уважение към Ларарл, към когото Варг се отнася с почит, не те довърших на място — каза Тави. — Вместо това ти давам избор. Дръж се пред Варг толкова благородно, колкото би се държал Ларарл на твое място — или се бий с мен, тук и сега, пред очите на всички, до смърт. И след като те убия, ще оставя същия избор на твоя заместник.
Очите на Тарш проблеснаха.
— А защо реши, че ще се бия с теб, алеранско куче?
Тави разпери мечове в подигравателна покана.
— Размерът ми е като на недохранено паленце, Тарш. Ти си два пъти по-висок от мен, три пъти по-тежък, няколко пъти по-силен, биеш се на родна земя и хората ти са около теб. С изключение на тази драскотина на крака ти имаш абсолютно всички предимства на своя страна. Несъмнено само страхливец би се уплашил да се бие с мен при толкова благоприятни условия.
От редиците на канимските воини се раздадоха няколко дрезгави, кашлящи изръмжавания — канимският аналог на алеранските подигравки, поне Тави така ги интерпретира. Най-силният звук дойде от канима, когото Тави беше повалил на земята.
Очите на Тарш се замятаха по редиците на неговите хора, а ушите му леко се прилепиха към главата. Тави лесно можеше да проследи мислите му. Преди минута Тарш можеше да заповяда на хората си да се разправят с Тави като с животно. Сега обаче ситуацията се беше променила. Варг призна Тави за гадара — почетен враг — дума, по-ценена сред воините-вълци от думата „приятел“.
Най-важното беше, че Тави отправи пряко и персонално предизвикателство, като измести ситуацията от групова конфронтация към въпрос за доминиране и лична сила. И най-важното — Тави демонстрира безспорно най-почитаните качества сред канимските воини: храброст, смелост и преди всичко майсторство в бойното изкуство.
— Помисли добре, Тарш — изръмжа Варг, в гласа му безпогрешно се забелязваше насмешка. — Бих си помислил, преди да се бия с алеранеца — той се обърна към събралите се воини. — Кой е втори по лидерство в глутницата?
Раненият мускулест каним, лежащ на земята, обърна глава леко настрани:
— Аз изпълнявам тази длъжност, майстор на войната Варг.
Ноздрите на Варг се издуха.
— Ти си от рода на Червените скали.
— Анаг — каза канимът и утвърдително поклати уши. — Ти уби моя прародител, Торанг, в Черните блата.
— Торанг Двата меча, тази хитра стара гадина — каза Варг, широко разтягайки уста в усмивка.
Той посочи с лапа към ивицата бели косми сред черната козина, през челюстта, точно над гърлото.
— Този белег ми е от него — той посочи към гърдите и корема си. — И още два тук и тук. След като се бих с него, прекарах цял лунен месец при лечителите и неговото стадо спря нашето настъпление.
Анаг гордо вдигна глава.
— Когато бях малък, той говореше добре за вас, майсторе на войната. Той умря в добра компания.
Варг се обърна към Тарш.
— Бий се с алеранеца, Тарш. Предпочитам да работя с истински каним, отколкото с теб.
В мощните гърди на Тарш заклокочи ръмжене, но той не срещна погледа на Варг и не оголи зъби.
— Майсторе на войната — каза той след минута, продължавайки да ръмжи. — Ще настаня твоите хора.
— И алеранците — каза Варг. — Ще поговоря за тях с Ларарл. Дотогава очаквам да се отнасяте към Тавар и неговите хора по същия начин, както към мен.
Тарш хвърли на Тави поглед, пълен с омраза, но на глас каза:
— Ще бъде направено.
Той се обърна и се отдалечи, като спря само до ранения Анаг, за да му каже:
— Погрижи се за това.
После от пристанището той се насочи към тъмнината на града.
Тави направи крачка към Варг и тихо попита:
— Тавар?
— Щом ще си тук, имаш нужда от подходящо име — каза канимът и сви рамене, жест, използван и от двете раси. — То е близко до твоето и отговаря по смисъл.
Тави склони глава, очаквайки продължение, но Варг само разтегна уста в лека усмивка, а след това кимна към Анаг.
— Може би това е добра възможност.
Тави погледна ранения каним, после кимна на Варг и се насочи обратно към лодката.
Максимус, с леко зачервено лице, каза:
— Кървави врани, Калдерон. Това беше на ръба.
Той хвърли кърпа на Тави. Тави я хвана и веднага започна да изтрива кръвта от мечовете си.