Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
От гледна точка на канимите един ден приятелят може да те разочарова, но на врага си винаги можеш да разчиташ и той няма да те подведе. За канимите да бъдеш обиден в компанията на вече уважавани врагове изобщо не е обида.
Тави се вгледа във върха на скалите, докато флотът се обръщаше, за да ги следва на юг, на разстояние около половин миля от брега.
— Наблюдават ни — отбеляза той.
— Несъмнено — съгласи се Градаш. — Границите между областите винаги се наблюдават, както и реките и крайбрежието.
Тави се намръщи, вглеждайки се в ръба на скалите, и отново си пожела ограничените му умения като призовател да включват способност да вижда надалече с помощта на въздушни фурии.
— Там… има ездачи. Не съм виждал вашите мъже да използват конница.
— Таурги — поясни Градаш. — Те не понасят морски пътувания и не са идвали в Алера.
По палубата мръдна сянка и като вдигна поглед, Тави забеляза спящата Кайтай, изтегната като котка в такелажа на близкия рангоут. Но зеленият проблясък през сребристобелите й мигли му подсказа, че е будна, а лекото извиване на устните издаде задоволството й. Те току-що бяха научили нещо, представляващо безспорен интерес в близко бъдеще.
Тави беззвучно прошепна, обръщайки се към нея.
— Знам. Ти ни говореше за това.
Тя се засмя едва чуто и отново затвори очи, може би този път наистина заспивайки.
— Колко далеч оттук е пристанището, по-големи братко?
— С нашата скорост? Около два часа.
— А колко време ще му трябва на Варг, за да получи отговор от шуаранците, как мислите?
— Толкова, колкото е нужно — отвърна Градаш. Той погледна назад към опашката си. — Макар че колкото по-рано, толкова по-добре. Имаме по-малко от ден, преди да ни удари поредната буря.
— Ако ни предоставят възможност да слезем на брега, моите хора може да успеят да направят нещо с бурята — каза Тави.
Градаш хвърли кос поглед към Тави.
— Наистина? Тогава защо не направиха нищо по време на предишната буря?
— Призователите на вятър трябва да са вътре в бурята, за да й въздействат. Вятърът, който използват за летене, увлича много капки вода от океана, когато приближат до кораба — отговори Тави. — А морската вода съдържа голямо количество сол, която уврежда и наранява вятърните им фурии. При лошо време това прави излитанията и кацанията почти самоубийствена мисия.
Градаш дрезгаво промърмори:
— Ето защо вашите летци доставят съобщения в спокойно време, но използвате лодки и при най-малките вълни.
Тави кимна.
— Те могат спокойно да кацнат на палубата или, ако има малко пръски, могат с минимален риск просто да паднат в морето и да бъдат изтеглени от екипажа на кораба. В противен случай не бих ги рискувал.
— Твоите хора могат ли да спрат бурята?
Тави сви рамене.
— Докато не я видят и не оценят нейния размер и сила, не знам. Но най-малкото би трябвало да я забавят и да я отслабят.
Градаш размърда ушите си напред-назад в знак, че е разбрал.
— Тогава бих искал да им предложа да започват. Това може да е полезно както за твоите хора, така и за моите.
Тави се замисли над думите му и стигна до извода, че Градаш говори за преговорите.
Шуар би имал много по-изгодна позиция да отправя искания към канимите от Нараш и алеранците, ако бурята им дишаше във врата.
— Това може да е добра идея — съгласи се Тави.
— Това е ужасна идея — изръмжа Антилар Максимус. — Дори бих рискувал да я нарека безумна — дори по твоите мерки, Калдерон.
Тави приключи с връзките на бронята си, леко присвивайки очи на оскъдната светлина.
Слънцето още не беше залязло, но за първи път от седмици наличието на обширна суша на запад означаваше истински здрач, а не внезапно настъпващ мрак след морския залез, въпреки че вътре в каютата сенките се сгъстяваха.
Той се наведе, за да надникне през малкия кръгъл илюминатор.
Огромните, тъмни гранитни стени на фиорда се извисяваха над кораба от двете страни, а мятащите камъни оръдия, които много приличаха на старинния римски катапулт, с който те с Магнус бяха експериментирали при руините на Апия, се издигаха от върха на скалите на равни интервали от двете страни.