66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Измами? — попита Магнъс. — Пране на пари?
— Нищо толкова просто, за съжаление. По-скоро става въпрос за пазарна манипулация: отпускане на заеми на близки компании или хора, за да си купят акции в банката.
— Това законно ли е? — попита Пайпър.
Прокурорът сви рамене.
— Това е основният въпрос. Със сигурност е нередно и в много държави се счита за нарушение на закона. Но Исландия няма добре развити закони, що се отнася до ценните книжа. Донякъде всичко зависи от това, колко от сделките са станали обществено достояние.
Прокурорът взе един молив и забарабани с него по бюрото.
— Точно по този начин исландските банки успяха да се развият толкова бързо. Една инвеститорска компания заема пари, за да инвестира в друга, която заема още, за да ги вложи в трета, която пък заема, за да вложи в банките, които са отпуснали заеми на първата. И преди да се усетиш, сто милиона крони се превръщат в десет милиарда.
— Звучи доста заплетено — каза Пайпър.
— Така е. Особено когато всичко това се извършва чрез мрежа акционерни дружества на Вирджинските острови. Ще ни трябват години, за да решим тази загадка.
— Години? Значи Оскар Гунарсон не е подлежал на незабавно разследване? — попита Пайпър.
— Не. Не и толкова рано. Сигурно щяхме да стигнем и до него, но не можем да си позволим да прибързваме. Хората искат да падат глави, но ако се стигне до дело, искам всичко да е както трябва.
Макар да носеше тъмен костюм, прокурорът изглежда се чувстваше неудобно в него. Не му беше по мярка. Магнъс си помисли за банкерите и изпечените адвокатчета, които Колби познаваше в Бостън. Те можеха да схрускат този човек на закуска. Но той не подценяваше стойността на търпеливата, упорита полицейска работа. Щеше да е интересно да види развоя на събитията. Магнъс се възхити на исландците за избора им на прокурор.
— Съставихме списък с имена на исландци, с които според нас Гунарсон се е срещал през последните няколко месеца в Лондон — Пайпър подаде списъка на прокурора. — Някое от имената говори ли ви нещо?
Специалният прокурор погледна списъка през очилата си.
— Да, почти всичките са ми познати. Бизнесмени, банкери, адвокати. Това е бизнес елитът на Исландия.
— И как действа този бизнес елит? — попита Пайпър. — Пазят ли се един друг, или си съперничат?
Прокурорът се засмя.
— Съперничат е меко казано. Някои от тези хора си имат зъб от десетилетия насам. Вижте, аз не съм част от този свят и точно затова ме назначиха, но започвам да навлизам в него и много неща ми стават по-ясни. Има стари сдружения, наричат ги Октопода, заради пипалата, които са увили около исландския бизнес през двайсети век. Те държали и държат търговския флот, вносителите и дистрибуторите. Силни са, но пипат меко. Има и нови участници, по-млади — Финансовите викинги — които изграждат огромна мрежа от компании през последните десет години. Точно те изкупили всички тези бизнеси във вашата страна: Хамлис, Фрейзър, Мадъркеър, веригата супермаркети Айсланд, Мое Брос, дори Уест Хам Юнайтед. Те се разделят на три групи, които са се сдобили с акции на три от големите банки. Да не забравяме и бившия премиер, Олафур Томасон. Някои от тези бизнесмени са негови приятели, други — врагове; той бе вдигнал мерника на едни, а на други даваше предимство по време на приватизацията.
— И какво е участието на Оскар Гунарсон във всичко това? — попита Магнъс.
— Той успя да се сприятели с почти всички. „Одинсбанки“ нямаше пристрастия, въртяха бизнес с всички.
— Значи не е имал заклети врагове?
Прокурорът поклати глава.
— Вижте, хората понякога говорят за исландската мафия. Вярно е, че всички големи фамилии тук се познават, но няма никакво насилие. Тук не става въпрос за италианската мафия, или руската. Предполагам, че във всяко общество е възможно някой да прибегне до агресия или убийство, това е нормално. Но като цяло, тези хора не убиват.
— Ами руснаците? В Лондон се носят слухове, че исландците са използвали руски пари.
Прокурорът поклати глава.
— Няколко от Финансовите викинги са натрупали богатството си от една бутилираща фабрика в Санкт Петербург през деветдесетте. Може би оттам са тръгнали слуховете. Сигурно още поддържат руските си контакти. Но това са изключения.
Пайпър въздъхна.
— Много благодаря. Моля, осведомете ни, ако се натъкнете на нещо интересно, свързано с този списък.
— Ще държим „Одинсбанки“ под око — обеща прокурорът — и ако открием някакъв евентуален мотив за убийството на Оскар, ще ви се обадим. Но за момента няма нищо такова.