Зад маската на дявола

- Махай се! - злобно я отпрати Алзек. - Сам виждам с кого си имам работа. И прояви малко повече уважение, когато говориш за кавхана! Той не ти е оня Дукум, глупачке!

- Разбира се, господарю! Разбира се! - заизвинява се управителката и с ниски поклони напусна стаята, не пропускайки да погледне заплашително Климент, докато минаваше покрай него.

- Казвай направо какво искаш, писарю! Не си прави труда да любезничиш и да губиш времето и на двама ни.

- Кавханът Дукум ме натовари да разследвам убийствата на християнски свещеници, които стават в Плиска. Последният от тях - Керк, бе изгорен вчера в черквата си. Вие бяхте намерен до нея.

- И какво от това? - попита Алзек и се намести по-удобно на възглавниците. По тънките му устни се плъзна усмивка.

Писарят стисна юмруци.

- Бих искал да знам какво сте правили там.

- Вече отговорих на този въпрос. Казах на господаря ти, че бях излязъл да се разходя. Не знам в това да има нещо лошо. Някой ме издебна и ме удари по главата. Повече нищо не помня. Това е.

- Защо отидохте точно на хълма с черквата?

- А защо не? Нощта беше душна, мислех, че на върха на хълма ще е малко по-прохладно. Предполагам знаеш, че на откритите места вятърът се усеща повече.

- Не видяхте ли кой ви удари?

- Не! В единия момент седях и съзерцавах звездите, в следващия се събудих с рана на главата.

- Не видяхте ли нещо странно около черквата? Човек, група хора, каквото и да е.

- Мислих вече по този въпрос. Не видях никого, можеш да ми вярваш. Пък и гледах да съм колкото може по-далеч от постройката на християните.

Климент замълча.

- Знам какво те притеснява, писарю - Алзек се надигна и седна в леглото. Какво гложди теб и твоя господар! Чудите се дали Алзек отново не е започнал да избива християни както навремето. Няма да отричам! Аз бях един от предводителите на „Отмъстителите на Тангра“. Гонех и убивах християни! Всеки, който е верен на страната ни, трябва да го направи! Те до един са византийски шпиони, а тези, които не са, ще станат със сигурност! Те са славяни, мръсни и необразовани, без потекло и род, не заслужават да живеят! Ако не се защитим от тях, те ще превземат държавата и ще ни наложат жалкия си ревлив Бог, ще ни командват и ще ни унищожат! - очите на боила пламтяха, по бледите му бузи избиха червени петна. - Ако можех, бих продължил да ги преследвам! И да ги избивам! Докато не ги унищожа до крак! Но това време мина - боилът се усмихна лукаво на Климент. - Християните вече са приятели на хана, законът ги пази и не бих си позволил да се занимавам повече с тях, независимо какво мисля по въпроса! Огледай се наоколо! Мислиш ли, че ми харесва да живея в коптор като този и да слушам непрекъснатото оплакване на тая дърта вещица Кона? Научил съм си урока. Това можеш да кажеш на своя господар! Наказанието ми бе сурово, но сега съм се сврял в тази дупка, аз, Алзек, потомъкът на един от най-видните български родове, и не смея да направя нищо. Заради Дукум и Борис долни хора като теб могат да идват и да ме разпитват и подозират все едно съм някаква отрепка. Това не можеше да се случи преди. Щях да ти изтръгна гръкляна само за да чуя как ще ми задаваш тогава въпросите си.