Годината на Кобрата [bg]

Още в ранни зори аз самият излязох от оазиса. Трябва да кажа, че съм бил на не едно бойно поле; виждал съм тела, натрупани по-високо от човешки бой, но в онова, което завариха очите ми на сутринта, имаше нещо зловещо. Вечерните прилепи са били обкръжени, разделени и преследвани един по един. За тях не бе имало никаква милост — гърлата им бяха прерязани, главите — отсечени. Две тела дори бяха набучени с корема надолу на остри колове. Намерихме един-единствен труп на някого от спасителите ни, който, изглежда, не бяха видели. Прострян беше близо до оазиса, почти скрит сред гъстата трева. Един от хората ми преобърна тялото, издърпа бялата маска от лицето му, изпищя и препусна като куче към оазиса да измие ръцете си. Аз се приближих: лицето под маската бе наистина отблъскващо, кожата бе набръчкана и сребриста; проказата вече бе разяла носа и горната устна. Погребах го с почести, като донесох камъни и пръст от оазиса, за да скрия тялото. Поръсих тамян и протегнах ръце в молитва към хладния дъх на Амон да може душата на този храбър воин да намери пътя към Полетата на благословените.

Върнах се в оазиса, измих ръцете си и разказах на Джарка и Набила какво съм намерил.

— Хората на Ехнатон — прошепнах. — Вероятно пустинни обитатели, наемници или скитници, хора, които са прихванали проказа и са били прокълнати. Събрали се заедно да живеят в онази дяволска долина, през която минахме. Изглежда, са открили следите на Прилепите и са ги проследили дотук. Били са безмилостни. Както и да е — въздъхнах, — онова, което видяхме тази сутрин и което ви казах, не трябва да стига до чужди уши. Време е да тръгваме и да побързаме.

Продължихме пътя си. Наемникът и синът му ни водеха. Пътят ни зави леко на запад през речните долини, слязохме от възвишенията през запустели села, чиито обитатели отдавна бяха избягали. Скоро открихме причината. Изкачихме се на един хълм и пред нас се разкриха пълната мощ и славата на Египет. Изгубих и ума, и дума от изумление. Лагерът се простираше, защитен от ограждения и тесен ров. Палатките и навесите на войските, развените на вятъра животински покривала бяха подредени в правилни квадрати, разделяни от пътеки. Ограждението за колесниците, предният пост и отходните ями се виждаха ясно, както и царските знамена.

Ранените и изморени наемници и писари извикаха радостно. Бяхме загубили поне десет души при битката в оазиса. Някои от по-младите изтичаха напред и бяха посрещнати от скаутите, така че докато останалите стигнем входа на лагера, Хоремхеб и Рамзес вече ни очакваха — единият в целия си блясък, другият с обичайната подигравателна усмивка на познатото слабо, зло лице.