Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Дойде да злорадстваш ли, дребен орк? Не измъчва ли мен и децата ми достатъчно? — попита Алекстраза.

Тя затвори яростно огромната си паст, но веригите я държаха здраво, тъй като естествената им здравина бе подсилена от артефакта.

— Няма да злорадствам — отвърна Зулухед, все още удивен от размера и силата й. — Просто искам да се уверя, че всичко е уредено. Разбираш какво ще ти се случи, ако откажеш.

— Бяхте изключително ясни — каза тя, а думите й бяха изпълнени с гняв и мъка.

После се обърна и посочи с очи към далечния край на пещерата. Там имаше няколко бледи неща и, въпреки че не можеше да ги види оттук, Зулухед знаеше, че са крехки и позлатени. Това бяха останките от едно огромно яйце с размерите на главата на едър орк. Драконово яйце.

Когато плениха Алекстраза, тя отказа да им съдейства. Некрос реши проблема, като взе едно неизлюпено яйце, повдигна го пред очите на пленената кралица и го строши в юмрука си, опръсквайки себе си и нея с жълтъка му. Крясъкът й оглуши всички, от яростните й движения няколко орки изпопадаха, а двама счупиха и по някой крайник. Но веригите я удържаха и тя бе принудена да се подчини, макар и неохотно. Тя бе готова на всичко, за да не вижда повече как се унищожават неродените й деца.

— Няма да успеете — информира ги Алекстраза. — Може да ме държите в окови, но децата ми няма да ви се подчинят и ще бъдат свободни.

— Не и докато разполагаме с това — отвърна Некрос и й показа диска.

Той се намръщи, явно фокусиран, тялото на кралицата се сгърчи от болка и тя изсъска тихо през зъби.

— Някой ден… ще… ви… убия — закани се тя, все още сгърчена в агония, а очите й бяха присвити едновременно от болка и омраза.

Некрос се изсмя.

— Може би — съгласи се той. — Но дотогава ще служиш на Ордата.

Зулухед даде знак и Некрос кимна и го последва извън пещерата. Кралицата изщрака със зъби зад гърба им, но очевидно жестът й на неподчинение бе напълно безсмислен след демонстрацията на силата им. Зулухед се насочи надолу по друг коридор към една още по-широка пещера. Тя се отваряше отстрани на планината, а отвън прелитаха огнени фигури, които проблясваха на фона на смрачаващото се небе.

— Освободете я! — изрева една от тях, прелитайки наблизо с изпънати нокти и зинала паст. — Освободете майка ни!

— Никога!

Некрос вдигна Демонична душа и приближаващият дракон изрева от болка, опитвайки се да запази равновесие във въздуха, докато тялото му се тресеше и извиваше. Другите дракони леко се отдалечиха, но продължиха да кръжат нависоко.

— Майка ви е наш пленник, както и съпрузите й — извика Зулухед, знаейки, че драконите могат да го чуят, въпреки че бяха високо над него. — Такива и ще останат занапред. Вие и следващите им деца ще ни служите, ще служите на Ордата или тя ще умре, крещейки от същата болка, която току-що усетихте. А с нея ще настъпи краят на орляка ви, защото без Алекстраза няма да има повече червени яйца. Вие ще бъдете последните от вида си.