Островът на изгубените [bg]

- Може да опитаме в Атенеума на злото - каза Джей.

- Анте-какво?

- Атенеум. Библиотеката на забранените тайни в „Дракон Хол". Нали се сещаш, заключената врата, която никой не бива да отваря. Онази с огромния паяк пазач.

Мал поклати глава.

- Наистина ли мислиш, че ще има полза? Винаги съм подозирала, че всичко е просто заблуда, за да държи първолаците далече от кабинета на доктор Фасилие.

- Е, все отнякъде трябва да започнем. Освен това помня как доктор Ф. спомена в часа по облагодетелстване, че в библиотеката има информация за историята на Острова.

- Ти откога внимаваш в час? - попита Мал с отвращение.

- Я слушай, искаш ли да ти помагам, или не?

Прав беше. Все беше някакво начало, а и тя вече бе научила повече за Острова през няколкото минути в магазина, отколкото през целия си досегашен живот.

- Добре.

- Ще отидем утре, рано-рано - заяви Джей безгрижно. - Първо ще се срещнем на пазара за запаси, веднага щом сергиите отворят.

Мал направи гримаса. Мразеше да става рано.

- Че защо не тази вечер?

- Тази вечер има концерт на оркестъра и ще е пълно с хора. Утре е събота и рано сутринта няма да има никого. По-лесно ще е.

Мал въздъхна.

- Хубаво. Между другото благодаря за помощта, Джафар.

- Удоволствието е мое - каза Джафар с мазна усмивка. - Лека нощ.

Когато Мал си тръгна, Джей усети как баща му се плъзна към него и вкопчи пръсти в ръката му.

- Какво? - попита той, макар да знаеше.

- Окото на дракона - изгука Джафар.

- Знам, знам - кимна Джей. Това щеше да е ударът на годината.

- Не ми харесва мисълта да мамиш приятелката си - заяви Джафар с печално изражение.

- Спокойно, татко. Ние нямаме приятели - засмя се Джей подигравателно. -Най-вече Мал.

Както се бяха разбрали, на следващата сутрин Джей и Мал се срещнаха на пълния пазар, за да се сдобият (разбирай да откраднат) със запаси за пътуването си в търсене на крепостта. Джей изостана малко, за да свие няколко плода от две различни сергии, а Мал се спря пред сергията на една ясновидка и замени чифт леко издраскани обици за колода карти „Таро".

- Тези пък за какво са ти? - попита я Джей.

- Нали никого не пускат в библиотеката? А там са всички интересни документи, затворени и запечатани...

- И единственият човек, който има ключ, е доктор Ф., а той обожава карти „Таро".

- Радвам се да видя, че си буден - каза Мал.

- А ти колко си сигурна за цялата работа? Имам предвид, мъничко сигурна? Много сигурна? Средно сигурна? - попита Джей, докато премяташе из ръцете си няколко набити праскови.

- Не знам. Но трябва поне да се опитам да открия крепостта, особено ако Окото на дракона е там. Освен това не мислиш ли, че е странно, дето никога не сме излизали от селото? Така де, Островът е доста малък, а ние никога не сме се опитвали да го поразгледаме.

- Какво да му разглеждаме? Ти сама каза: сигурно сме тръгнали към Нищото.