Рубинения кръг [bg]

Седнах на леглото, успокоих се, затворих очи и призовах само толкова магия, колкото да се явя в съня на Нина. Ала спокойствието ми мигом се изпари, когато от банята проехтя ужасен писък. Отворих очи, прекосих на бегом стаята и разтворих рязко вратата.

— Ейдриън, внимавай! — изкрещя Сидни.

Малко черно пухкаво същество скочи от плота и се приземи точно върху гърдите ми. Аз инстинктивно го пернах силно. То тупна на пода и профуча през стаята. Сидни, увита в кърпа, излезе от банята и застана до мен.

— Мисля, че се скри под леглото — рече тя.

— За негово добро ще е да не скача повече отгоре ми — промърморих и приближих предпазливо към леглото.

Сблъсквал си се и с много по-лоши неща от това — презрително изсумтя леля Татяна. — Престани да се държиш като глупак.

Сидни ме последва и когато повдигнах ъгъла на рамката на леглото, тя махна с ръка и аз разбрах, че прави заклинание. След няколко секунди усетих лек полъх изпод леглото. Миг по-късно катерицата — Кашу, предполагам — изскочи и се втурна да обикаля като побесняла из стаята. Сидни, храбро превъзмогвайки шока, се стрелна към вратата, водеща към терасата, и я отвори. След още няколко кръга из стаята катерицата я забеляза и изхвръкна навън, Сидни затръшна вратата и известно време двамата просто останахме неподвижни.

— Защо — попита тя накрая — нищо никога не е просто при нас?

— Я се погледни — подразних я и пристъпих към нея. — Безстрашната героиня, победила щурата катерица Кашу.

— Отначало не бях толкова безстрашна — призна си Сидни. — Не и като скочи отгоре ми тъкмо когато се канех да вляза под душа.

Привлякох я към гърдите си, внезапно осъзнал колко малко дрехи имаше по себе си и колко великолепно изглежда — дори и след неочаквания двубой на живот и смърт с катерицата.

— Хей, ти беше по-смела от мен. Виж, справи се с нападателя дори без да си изгубиш кърпата.

В очите на Сидни блеснаха развеселени искрици и тя ми позволи да я притегля още по-близо. Потупа горния край на кърпата, увита около гърдите й.

— Всичко зависи от това, как ще я пристегнеш — обясни моята практична съпруга. — Ако го направиш правилно, нищо не е в състояние да я свали.

— Приемам предизвикателството — промърморих аз и докоснах устните й със своите.

Тя сякаш се разтопи в мен, топла и бликаща от живот, възхитително ухаеща на Сидни. Притиснах я до стената и тя уви крака около бедрото ми. Плъзнах длан по безупречно гладката кожа на бедрото й и внезапно ме зашемети откритието, че за пръв път от дълго време ние бяхме наистина сами. Майка ми не беше в съседната стая. Не бяхме заобиколени от целия кралски двор, очакващ кога ще излезем навън, нито отряд алхимици ни дебнеше отвъд стените му. Все едно се бяхме изпарили. Най-сетне бяхме осъществили един от плановете си за бягство. Никой не знаеше, че сме тук. Ако искахме, можехме просто да изчезнем.