Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз съм отличник по математика и съм капитан на отбора по хокей на лед — продължи да се препоръчва Грег. — Питайте Уди за мен. — Добре — и Гас се обърна към Лев. — Ще вземеш ли предвид настояването на президента? Наистина е нещо много важно. Гас сякаш предлагаше да си направят услуга един на друг. Но щеше ли Лев да се съгласи? Пешков-старши се поколеба доста време, смачка фаса си и изрече:
— Мисля, че се разбрахме.
Събеседникът му се изправи:
— Добре. Президентът ще е доволен.
„Успях!“, каза си Грег.
Излязоха от клуба и тръгнаха към колите си.
Докато излизаха от паркинга, Грег се обърна към баща си: — Благодаря ти, татко. Наистина съм ти благодарен за това, което направи. — Ти избра момента добре — каза баща му. — Радвам се, че си толкова умен. Комплиментът се хареса на Грег. В някои отношения той бе по-умен от баща си — със сигурност се оправяше по-добре в математиката и науките — но се притесняваше, че не е практичен и комбинативен като своя старец. — Искам да бъдеш разумен — продължи Лев. — Не като някой от ония глупаци.
Грег си нямаше и представа кои ли ще да са те.
— Трябва да бъдеш постоянно напред. Това е начинът да се оправяш. Лев стигна до кантората си, в някакъв модерен блок в центъра на града. Докато пресичаха мраморното фоайе, той произнесе: — А сега ще дам един урок на оня глупак Дейв Рузрок. В асансьора Грег се питаше как ли баща му ще направи това. Студио Пешков заемаше най-горния етаж. Грег тръгна подир Лев по широкия коридор, после през приемната с двете хубави млади секретарки. Докато влизаха в кабинета, Лев се обърна към тях:
— Дайте ми Сол Стар на телефона, става ли?
После седна зад бюрото и обясни:
— Соли е собственик на едно от най-големите киностудиа в Холивуд. Телефонът на бюрото иззвъня и бащата на Грег вдигна слушалката:
— Сол! Как е, а?
В продължение на минута-две Грег слушаше мъжки приказки, а после Лев премина към бизнеса. — Един съвет за теб — започна той. — В щата имаме една овехтяла верига дупки под името Кинотеатри Роузрок… да, точно така… слушай ме, не им пращай най-добрите нови филми това лято — може и да не си получиш парите. Грег осъзна, че това ще засегне Дейв тежко — без интересни нови филми, които да показва, приходите му щяха да се сринат. — Само за разумните, нали? Соли, недей да ми благодариш, ти би направил същото за мен… Дочуване. Още веднъж Грег се смая от властта на баща си. Той можеше да накара да пребият някого. Можеше да стресне един президент. Можеше да предложи осем милиона долара от парите на другите хора. Можеше да прелъсти нечия годеница. И можеше да разруши нечий бизнес с едно телефонно обаждане. — Гледай да видиш — обърна се към него баща му. — След месец Дейв Рузрок ще ме моли да купя салоните му — за половината от това, което му предложих днес.
III
— Не знам какво му е на това кученце — рече Дейзи. — Не прави нищо от това, което му нареждам. Направо откачам. Гласът й трепереше, в очите й имаше сълзи, и тя преувеличаваше само малко.
Чарли Фаркарсън проучи животното.
— Нищо му няма. Той е един симпатичен дребосък. Как се казва?
— Джак.
— Хммм.
Бяха седнали на градинските кресла в добре поддържаната двуакрова градина на дома на Дейзи. Ева поздрави Чарли и после тактично се оттегли, за да пише писмо до Берлин. В далечината градинарят Хенри окопаваше леха с виолетови и жълти теменужки. Жена му, прислужницата Ела, донесе кана лимонада и чаши и ги положи на сгъваемата маса. Кутренцето беше мъничък Джак Ръсел териер, малък и силен, бял на светлокафяви петна. Имаше интелигентен вид, като че ли разбираше всяка дума, но явно нямаше желание да се подчинява. Дейзи го държеше в скута си и галеше носа му с изящните си пръсти по начин, който (надяваше се тя) ще бъде притеснителен за Чарли.
— Името не ти ли харесва?
— Малко очевидно може би?
Чарли се загледа в бялата й ръка на носа на кучето и смутено се размърда в стола си. Дейзи не искаше да прекалява с работата. Разпалеше ли Чарли твърде много, той просто щеше да си отиде вкъщи. Това и беше причината на двадесет и пет години все още да е ерген — няколко момичета от Бъфало, сред тях Дот Реншоу и Мъфи Диксън, бяха установили, че е невъзможно да го уловиш в мрежата си. Но Дейзи бе различна.
— Тогава ти му дай име.
— Хубаво е да е двусрично, като в Бонзо, за да му е по-лесно да го разпознава. Дейзи нямаше никаква представа какви имена се дават на кучетата.
— Как ти се струва Роувър?
— Много популярно. Ръсти може би ще е по-добре.