![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Той ускори и кара без да продума още десетина минути, а после отби от главния път към входа на обградено със стена имение. След като бяхме проверени от двойка охранители в бели униформи, които след тих телефонен разговор отвориха огромна стоманена порта, избръмчахме по дълга, лъкатушна алея, оградена от двете страни от огромни, древни дървета.
Къщата в края на алеята беше в противоречие със средата си, което подсказваше, че внушителната сграда, която някога е стояла тук, е била съборена, за да бъде заменена с това разпръснато, студено, ярко осветено творение от стомана и стъкло. Прозрачни въздушни коридори свързваха пет нива, спускайки се под лек наклон. Обрамчени с метал тераси се кичеха с модерни мебели, които изглеждаха отвратително неудобни за седене. Признавам, аз съм старомодна. Дайте ми веранда с бели плетени мебели, с люлки в двата края, с бавно въртящи се вентилатори на тавана, с покрити с бръшлян дървени решетки и с висящи кошници с папрат и всичко това под сянката на кичести магнолии. Това място беше твърде претенциозно и в него нямаше никакъв домашен уют за моя вкус.
Щом се измъкнахме от колата, Баронс каза:
— Бъди наблюдателна и се опитай да не докосваш нищо, което не изглежда човешко, госпожице Лейн!
Едва не се задавих от нервен смях. Какво стана с добрите, стари, благоразумни съвети като: „Дръжте се заедно, дръжте се за ръце и гледайте на двете страни, преди да пресечете улицата?“ Погледнах към него.
— Не че бих искала, но защо да не го правя?
— Подозирам, че Фиона е права — каза той — и че ти си Нул, което означава, че ще ни издадеш, ако докоснеш някой от Фае с ръцете си.
Погледнах към ръцете си, към красивите розови нокти, които не допълваха новия ми вид много добре. По-тъмният ми вид щеше да бъде по-добре акцентиран от малко по-смели тонове. Имах нужда да направя някои промени в гардероба и в аксесоарите си.
— Нул? — Трябваше да подтичвам, за да го настигам с токчетата, докато бързахме през блещукащата алея от начупени стъкла.
— Старите легенди говорят за Шийте зрящи, със способности да вцепеняват Фае, като го докосне с ръце, парализирайки го за няколко минути, пречейки му да се движи или дори да Пресяват мястото.
— Да пресяват мястото?
— По-късно! Помниш ли какво да правиш, госпожице Лейн?
Огледах къщата. Изглежда там се провеждаше парти. Хора се тълпяха по терасите, смях, музика и звън на лед в чаши се носеше чак до мястото, където стояхме.
— Да. Ако започне да ми се гади, трябва да попитам за тоалетната. Ти ще ме придружиш до нея.
— Много добре. И, госпожице Лейн? — Погледнах го въпросително. — Опитай се да се държиш така, сякаш ме харесваш!
Когато обви ръка около раменете ми и ме придърпа близо, тръпките стигнаха чак до пръстите на краката ми.
Къщата беше украсена в монотонно черно и бяло. Хората също. Ако зависеше от мен, щях да нося огромна палитра с мен през цялото време, пръскайки цветове навсякъде, украсявайки света с прасковено и бледомораво, розово и лавандула, оранжево и аквамарин. Тези хора изглежда смятаха, че да изсмучат всички цветове от света беше яко. Реших, че всички те сигурно са с тежка депресия.
— Джерико! — Зашеметяваща жена с гарвановочерна коса в ниско срязана бяла вечерна рокля и с диаманти измърка гърлено. Но усмивката й беше само зъби и злост, и то за мен, не за него. — За малко да не те позная. Не съм сигурна, че някога сме се виждали с дрехи.
— Мерилин! — посочи я той с кратко кимване, което изглежда я вбеси ужасно, когато подминавахме.
— Коя е малката ти приятелка, Баронс? — попита висок, анорексично слаб мъж със страшно рошава бяла коса. Исках да го дръпна настрани и да му дам любезен съвет, че в черно изглежда по-слаб и по-болнав, но не мислех, че моментът е подходящ.
— Изобщо не ти влиза в работата — каза Баронс.
— О, ние сме в обичайната си форма, нали? — усмихна се подигравателно мъжът.
— „Ние“ намеква, че сме произлезли от един и същи генофонд, Елис. Не сме.
— Арогантен тъпак! — промърмори мъжът на гърбовете ни.
— Виждам, че имаш много приятели тук — отбелязах сухо.
— Никой в тази къща няма приятели, госпожице Лейн. Има само използвачи и използвани в Каза Бланк15.
— Освен мен — казах. Странно име за още по-странна къща.
Той ме изгледа любопитно.
15
Casa Blanc — Бялата къща. — Б.пр.