Войната срещу рулите [bg]

— А вие трябва да сте Питър Клъги — каза Джеймисън, игнорирайки възражението.

— Откъде знаете? — Момчето го погледна втренчено, после добави: — Е, фактът, че знаете името ми, не доказва, че сте Тревор Джеймисън. Как все пак попаднахте тук? От пет дни не е идвал кораб.

— От пет дни? — повтори като ехо Джеймисън. Бе поразен.

Младежът кимна.

Пет дни! А едно пътуване от Земята би отнело седем или осем. Можеше ли Айра Клъги да го е държал в безсъзнание и да го е крил през цялото това време, без племенникът му да разбере?

— Къде е чичо ви? — попита Джеймисън.

— Не мисля, че трябва да ви казвам, без да знам кой сте или как сте попаднали тук — поклати глава Питър Клъги. — Но ще го повикам. — Той вдигна слушалката от бюрото и натисна някакъв бутон на едно табло. След малко се чу слаб глас, който прозвуча изненадано, когато Питър Клъги му предаде съобщението. А после бе ред на Джеймисън да се учуди, понеже чу как момчето се зае да го описва.

— Ръст над среден, буйна жълто-червеникава коса, образуваща шпиц по средата на челото, много тъмни очи, широко чело, изпъкнали черти… — Питър Клъги спря да изслуша чичо си, после каза: — Добре, но доведи още двама души. За всеки случай. — Затвори телефона и се обърна към Джеймисън. — Чичо ми казва, че по описанието вие може да сте Джеймисън. Но може и да сте рул, който се представя за него.

Джеймисън се усмихна, пристъпи напред и протегна ръка.

— Ето, поне мога да докажа, че не съм рул. Да се здрависаме.

Ръката на Питър Клъги беше с дланта надолу върху бюрото. Той я помръдна достатъчно, за да открие под нея малък, но смъртоносен бластер, и каза спокойно:

— Не се приближавайте. Има достатъчно време за тестове, когато дойде чичо ми.

Джеймисън го погледна за момент, после сви рамена, обърна му гръб и тръгна бавно към вратата.

— Стойте настрана от вратата — каза рязко Клъги. — Седнете ей там, до стената.

Джеймисън не му обърна внимание и се загледа навън. На идване към бараката беше твърде погълнат от своя личен проблем, за да забележи впечатляващата гледка. Да, това трябва да беше компромисното местоположение, което Клъги бе предложил по време на тяхната ожесточена дискусия на Земята. Хълмът се издигаше на триста метра над джунглата, но не твърде рязко. Сега, когато по-голямата част от растителността бе очистена от билото, идеално се виждаше обширната гора долу. Зеленото й великолепие се простираше чак до смътно забележимите планини на хоризонта.

Докато гледаше отблясъка на реките и искрящите цветове на странните дървета, в душата му се размърда старата непреминаваща тръпка, възторгът при съзерцаването на тази вселена от приказни планети и великолепни звезди като прочутото слънце Майра над главата му.

Тримата въоръжени мъже, които се зададоха откъм гората, го откъснаха от мечтите му и му напомниха за спешността на момента. Яката фигура отпред трябва да беше на Айра Клъги. Когато те се приближиха достатъчно, той видя, че Клъги е искрено удивен.