И се възправи сянка [bg]

Тъмнината задушаваше Аш, денем и нощем той лежеше тук, долу, в трюма на тромавия поклащащ се транспортен кораб, на чийто борд се беше качил, нелегално, когато флотата напусна пристанището на Ку’ос. Мракът и спареният въздух, който беше толкова зловонен, че едва успяваше да го вдишва, неспирният шум от чакъления баласт, който се местеше, скърцането и трополенето по корпуса, шумоленето на плъховете в мрака — всичко това нарушаваше душевното му равновесие.

Аш беше открил място над плискащата вода, където да лежи — дървена издатина от няколко стъпки, близо до задната част на най-широката част на кораба. Беше се свил там с меча си. Тук, долу, живееше като плъх и макар да не виждаше изгрева и залеза на слънцето, по тропота на крака над главата си разбираше, че се е съмнало — от смяната на вахтените, и че е нощ — по шумните смехове и песни.

Посред нощ се прокрадваше като плашлив мършояд да намери вода и някакви остатъци храна, за да се подкрепи. Пълзеше тихо в тъмнината на кораба, докато по-голямата част от екипажа спеше. След като се завърнеше от рискованата си обиколка, сядаше върху тесния ръб, за да се нахрани, а остатъците даваше на малката колония плъхове, които живееха заедно с него и с които тихо разговаряше в мрака. Скоро те престанаха да се опитват да го хапят, докато спи. Някои дори започнаха да се катерят по тялото му, за да се сгушат там на топло.

Обичайните му главоболия секнаха заради липсата, на каквато и да е слънчева светлина, което беше добре, защото скъпоценните му листа дулче почти бяха свършили. Въпреки това той постоянно трепереше от влагата и знаеше, че тя се промъква в гърдите му. Дишането му стана плитко и пресекливо. Страхуваше се да не развие пневмония.