Открадни си свят [bg]

— По-скоро ти се обаждам, за да видя с какво бих могъл да ти помогна, чичо — отвърна човекът, когото чичо Чарли нарече Грант. — Мисля, че след последната промяна на ситуацията бихме могли да се погрижим далеч по-добре за теб.

Повече обяснения не последваха. Двамата очевидно се познаваха отдавна и доста добре, а между подобни събеседници много неща се предаваха чрез нюансите в интонацията, без да се прибягва до конкретни изрази.

Най-сетне разговорът приключи, но на стареца му бяха необходими още няколко минути, за да забележи, че все още стиска бутилката в парализираната си ръка. Когато това стана, той отвъртя бавно и мъчително капачката и изтегли отвътре стъклената пипета. След това наведе назад глава — количката се нагласи с тихо бръмчене към новата му позиция — и капна по една прозрачна капка първо в лявото, а след това и в дясното си око. Накрая затвори очи и засмука въздух през стиснатите си зъби.

Отново се разнесе бръмченето на двигателчето, лявата подложка се вдигна нагоре й се завъртя така, че неподвижната му ръка избърса с опакото си сълзите в очите му.

— Бива си я тая пущина — промърмори доволно старецът. Той се пресегна и чукна със закривен нокът по стъклото на аквариума. — Пили, пили — изломоти, опитвайки се да привлече рибките.

И двете продължаваха да се въртят в кръг, без да му обръщат внимание. Може би не го забелязваха или го смятаха за Господ Бог, вездесъщ и всесилен, но невидим.

— Ръката, която храни — добави той.

Старецът постави внимателно пипетата в кафявата стъклена бутилка. Стисна палец и показалец върху гумената вендузка. Извади пипетата и протегна ръка към аквариума, а количката отново последва покорно движението му. Капчица от безцветната течност пльосна във водата. За момент не се случи нищо. Сетне една от рибите, червената, запърха с перки. Изглеждаше леко обезпокоена. Синята кръжеше около нея в тесен кръг. След още няколко секунди двете рибки се хвърлиха една срещу друга. Започнаха да се бият, да се хапят и да късат деликатните си перки.

Старецът ги наблюдаваше с усмивка на анаконда. Дясната му ръка потрепваше, сякаш сочеше рибките на някакъв невидим наблюдател. Устните му се движеха, но без да отронват звук.

А двубоят във водата ставаше все по-свиреп. Червената и синята рибки се въртяха една около друга сред разпокъсани останки от перки. От водната повърхност започна да се надига неприятна миризма.

Най-сетне една от рибките, червената, започна да се спуска бавно към дъното, където остана да лежи неподвижно. Подобно на полупрозрачни пипалца от телцето й извираха тънички струйки кръв. Синята рибка продължи да кръстосва из аквариума, сякаш нищо не се бе случило.

На лицето на стареца бе разцъфнала широка усмивка. Зъбите му бяха метални. Той натисна едно от копчетата върху подложката на инвалидния стол.