![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Центърът, който обикновено бе просторно пусто място с няколко сергии и статуя по средата, в момента гъмжеше от живот. Гневни селяни, смесили се с градската стража викаха в екстаз и се влачеха като процесия подир църковните власти, дошли тук рано сутринта от града на Студената Река. Пребледнял от притеснение, Гарет се присъедини към тълпата.
Докато крачеше, Гарет видя Инквизитора — не много едър мъж в ризница и традиционен бронзов жезъл. Придружаваше го ескорт от двама църковни изпълнители, също облечени в ризници с отличителния знак на църквата. Спираха се от врата на врата и щателно проверяваха всяка една къща.
Гарет забави темпото. В един друг свят, където той бе смел воин, а не обикновен човек, изтъкан от страхове, щеше да си пробие път през тълпата и да убие Инквизитора. Ала той живееше в този свят и единственото нещо, което можеше да направи, бе да открие Будика преди фанатизираната тълпа. Гарет се отдели от тях и си тръгна.
На път за вкъщи той прехвърляше наум варианти какво да прави. Едва ли щеше да намери приятелката си — беше обречена на екзекуция. А дори и да я намереше, тогава какво? Щяха да избягат заедно през граничните планини и да заживеят щастливо отвъд морето? Глупости. Такива неща ставаха в приказките, но не и в истинския живот.
— Ей, момко! — продран глас на пияница го извади от мислите му. — Ей, момко, ела насам за една градусова напитка.
Гарет погледна към човека, който го викаше и видя планинският скитник Рандал — възрастен мъж с бели кичури в черната коса, леко мургав и увит в дебел стар планински плащ. Беше затворен и не особено лицеприятен тип, за който се носеше мълвата, че пие много и има малко приятели. Всъщност, нещо напълно нормално за човек, обитаващ граничните планини. При други обстоятелства Гарет би го подминал, но задаващият се патрул на църковната власт го принуди да пристъпи до Рандал и да поеме от бутилката, която му подаваше. Гарет отпи от нея и с учудване установи, че това е вода.
— Църковните мишки обръщат това място с главата надолу, само за да се докопат до приятелката ти — говореше Рандал, втренчил поглед нейде напред. — Тръгни след мен, без да задаваш въпроси. По една случайност знам къде се крие тя.
За момент Гарет си помисли, че това е капан, но друга възможност нямаше. Той последва Рандал и след две пресечки двамата влязоха в мазето на една къща. Там ги чакаше Будика — чернокоса красавица, облечена в кожени дрехи. Тя се хвърли от щастие на врата на Рандал и го целуна по бузата.
— Къде беше? — попита Гарет, след като еуфорията им поотмина. — Не трябваше да изчезваш просто ей така, без да ми оставиш знак!
— Не можех да ти оставя знак — сопна му се Будика, след което му разказа накратко какво се бе случило с нея.
Градската стража нахлула в дома й през онзи отвратителен ден и убила баща й, който отказал да каже къде се крие дъщеря му. Избягала през прозореца и се лутала без посока, когато се появил Рандал и я скрил от преследвачите. Щял да й помогне да избяга сутринта, като я прокара през планините, но призори пристигнала църковната власт.
— А и не можех да тръгна, без да те видя за последно — завърши разказа си Будика.
— Благодаря, но… не може ли да измислим нещо, някаква лъжа, знам ли…
Рандал застана между двамата и погледна Гарет.
— По-добре е да се махне от това проклето място. Тя има таланта да бъде магьосница, момче. Нека избяга някъде, където няма забрани и човек може да следва мечтите си. В най-добрия случай тук я очаква клада.
— Чакай малко, откъде знаеш това? За нейните способности?
— Аз му разказах, Гарет, разказах му всичко. Само той знае проходите.
Гарет замълча и се замисли. Ако не беше така объркан и ако не обичаше безусловно Будика, сигурно щеше да се усъмни в Рандал и познанията му по магия. Фактите обаче бяха налице. Ако Рандал искаше да предаде Будика, щеше да го направи още вчера и нямаше да получи награда от църквата, а точно обратното — линч за съучастничество.
— Добре — отвърна Гарет. — Идвам с теб, Будика. Ще дойда с теб и на края на света.
Рандал изръмжа и се опита да противоречи, но Будика даде ясно да се разбере, че няма да замине без Гарет. Подобно на него тя нямаше какво да губи, а и от доста време тайно го обичаше. Накрая Рандал склони и разкри какъв е планът за бягство.
Тримата се срещнаха в сянката на Западната Порта. Това бе символично име, тъй като някога тук бе имало крепостна стена, а сега бе просто дървен пост с двама стражи. Гарет се бе екипирал добре — носеше раница с провизии за една седмица, беше взел и стария ръждясал меч на дядо си. И тримата бяха забулени като идолопоклонници. Спогледаха се, кимнаха си един на друг и тръгнаха към Портата.