![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
— Първото, което трябва да решим, е какво да правим с вас с Маги. — А второто бе Джеф и Торсен да се наспят. По това време на годината нощта падаше много бързо и сравнително рано, а ако искаха да са от помощ, на Джеф му бяха необходими поне четири, дори пет часа сън и почивка.
— Тоест дали ще останем в града или не, това ли искаш да кажеш? — попита Тори.
Нямаше смисъл да започваш спор, който още от самото начало знаеш, че няма начин да спечелиш, освен ако нямаш нужда да се поупражняваш в изкуството на спора.
— Не, въпросът е къде. Маги, ти имаш ли съквартирантка?
— Да. Ще се върне тази вечер по някое време.
Ториан Торсен поклати глава.
— Това няма да е особено разумно. Има ли начин да я задържиш за известно време да не се връща?
Маги се замисли за момент.
— А какво ще кажете за истината, или поне за част от истината? Вие с Тори сте дошли, за да ми помогнете да довърша работата по вградения бюфет, за да можем и двамата да спестим малко пари, а като се има предвид каква каша сме сътворили, ще бъде много по-лесно, ако тя остане при приятеля си през следващите няколко дни.
Тори кимна.
— И в знак на благодарност за отсъствието й и гостоприемството, ще я почерпим и нея, и там… какво му беше името на онзи…
— Брайън.
— Именно. Ще ги заведем на вечеря в „Гудфелоуз“ или нещо такова.
Тя поклати глава.
— Тори, не можеш да разрешаваш всеки въпрос с пари. Тъкмо това ще я накара да стане подозрителна. Ние й вършим услуга, не тя на нас. — На задната веранда имаше малка червена кофичка, където използваните четки киснеха в терпентин.
Тя се наведе и взе шишето с терпентин, оставено до кофичката.
— Ще напръскам с това из стаята й, а ако тя реши да се появи, ще й прилошее и сама ще реши да се изнесе.
Ториан Торсен се усмихна така, сякаш той бе създал Маги.
— Браво, Маги. — Плесна с двете си ръце от задоволство. — Ние с вас имаме ли задача за вършене или не?
Не можеха да стоят повече навън, защото ставаше прекалено студено. Маги бе изпратена за глина за моделиране, съпроводена от Ториан Торсен, а Джеф последва Тори по стълбите нагоре към апартамента на Маги. Кафето вече бе готово и все още димеше в кафеварката. След като цялата нощ бяха пили кафета, купени по пътя — Карин Торсен със сигурност щеше да им приготви един термос, но Ториан бе настоял да тръгнат веднага, без да се бавят — сега миризмата му се стори невероятно апетитна.
— Маги получава ли вестник?
Въпросът силно изненада Тори.
— Да не би да искаш да пусне обява, за да си намери нова съквартирантка?
— Не. — Джеф се постара да не издава чувствата си, когато срещна погледа на Тори, задържа го за момент, докато Тори не отвърна очи пръв.
Нямаше да е лесно с Тори. Това бе бедата, когато си израснал с хората, които трябва да пазиш и браниш. По-възрастните никога не могат да свикнат с образа ти на дете, което са държали на ръце, с тези, които са на твоя възраст, а и с по-младите, като Тори, които не са свикнали да даваш заповеди, дори в случаите, когато се налага.
Сигурно рано или късно щеше да се наложи да си изяснят този въпрос. Но това щеше да почака, докато, прегледаше вестника, който Тори разтваряше на масата.
Така, шофьорът на кмета се бе опитал да простреля гумата на някакъв нещастник; всички спортни отбори настояваха да им се плати за времето, в което стояха без работа. Във Филипс съобщаваха за престрелка; приютите за бездомни бяха пълни до пръсване, но…
— Какво всъщност търсиш? — попита Тори.
Джеф почука с пръст по вестника.
— Ето това. — Той се усмихна. Като дете, също като много други деца, му се искаше да стане Шерлок Холмс. Нямаш кой знае колко възможности да осъществиш това желание. А сега искаше да открие нещо необичайно, което гадният помияр бе сторил през нощта.
— Престрелката във Филипс ли?
— Не, историята, която не е тук. Търся мъртвия, убит от Чедото. Или пък нещо като слухове от околните ферми за животни, удушени от вълк. — Чедата бяха наблюдавали семейство Торсен поне една седмица преди Нощта на Чедата — междувременно бяха избили значителен брой домашни животни, за да се заситят. Само че това бе привлякло доста внимание, а толкова далече на юг щеше да привлече още повече внимание, защото тук обикновено не се появяваха вълци. Наистина не се бяха появявали — от колко? — поне от сто години. Нямаше да е необходимо Чедото да убие кой знае колко животни, за да се паникьосат всички. Може би един случай щеше да свърши работа. За два вече бе абсолютно сигурно.