Крал на пепелища [bg]

— Той е… приятел.

Неса кимна, после попита:

— А другият ти приятел, големият?

— Донти ли? Той пътува.

„Той пътува“ беше код да не се задават въпроси, защото означаваше, че Донти е на някаква мисия за майстор.

Неса пренебрегна предупреждението.

— О, нима?

Хава се усети, че е на ръба да изпита неприязън към нея, но надви раздразнението си и прекъсна следващите разпити с думите:

— Тръгна вчера.

А вече ѝ липсваше и Донти. Усети, че раздразнението ѝ към Неса нараства.

Неса въздъхна, отпусната блажено в хладната вода. Хава погледна красивите ѝ извивки и видя, че няколко момчета мятат погледи към тях въпреки другите голи момичета наоколо. Вдиша дълбоко и бавно издиша. „Момчета“, помисли си. Неса несъмнено беше най-красивото момиче тук, но за Хава не беше много повече от момичетата, пращани в бардаците да подслушват слухове от пияни пътници.

— Ти си най-добрият боец, когото съм срещала — каза Неса разсеяно. — От момичетата, разбира се.

Хава леко присви вежди и повтори:

— Разбира се.

Беше решила да потисне нарастващата си неприязън към Неса: някой ден можеше да се наложи да работи с нея. Може никога да не станеше сикари, но красотата ѝ предричаше, че някой ден може да дадат ръката ѝ на някой влиятелен, дори много могъщ човек. А и можеше дори да стане ноконочи, специална убийца. Накрая Хава реши да предложи съвет.

— Знаеш ли, разчиташ твърде много на бързината си. Влизаш в шаблон.

Неса отвърна кисело:

— Знам. Печеля само защото съм по-бърза от повечето. Всъщност не ме интересува. Бия се само защото ме карат.

Хава се изуми от тази забележка и се усети, че не може да проговори. Да можеш да се биеш за живота си беше съществено умение за всеки ученик, който желаеше да служи на нацията. Можеше да разбере някой като Хату, може би, като чужденец, който не се придържа съвсем към същите убеждения като тях, но за едно момиче от Коалтачин, стигнало толкова далече в обучението си…? Всеки ученик, който издадеше такова отношение достатъчно близо, за да го чуе майстор Фасария, щеше да бъде прогонен от училището до няколко дни, за да го използват като работник, да го продадат като роб на презморски търговец или дори да бъде убит. Или майсторът на Неса беше по-небрежен в обучението от майстор Фасария, или вече бяха решили, че нейната съдба ще тръгне по друг път. Ако не беше толкова глупава, колкото изглеждаше, а умна, колкото беше красива, може би щеше да стане ноконочи и отровено питие или кама в нощта щеше да е нейният избор на оръжие. Може би нейният майстор вече бе решил в каква посока ще тръгне.

Сякаш доловила изненадата на Хава, Неса каза:

— Мога да се защитавам, но нямам никакво желание да ми потрябва това умение. — Усмихна се, разкърши рамене и се надигна, после хвърли поглед през рамо към момчетата, които продължаваха да се опитват да не им личи чак толкова, че я зяпат. — Момчета — каза Неса. — Толкова са лесни. После погледът ѝ проследи очертанията на тялото на Хава и тя добави: — Момичетата също. — Наведе се към Хава с хищна усмивка. — Имаме други оръжия освен кривак или меч. — Сниши глас и попита: — Била ли си вече с жена?