Крал на пепелища [bg]

Големите ученици рутинно ги отпращаха, когато завършеха обучението си, но това пътуване беше някак различно. Нещо не беше наред и Хава не можеше да проумее какво би могло да е, но точно в този момент не можеше да отдели внимание за разсъждения: това беше третата ѝ среща за деня и беше уморена до кости, а и всяка нейна капка концентрация беше фокусирана върху противничката ѝ.

Наставникът я беше изправил срещу едно момиче, Неса, от друга школа на един близък остров. Хава не я познаваше добре, въпреки че бяха тренирали заедно в два предишни случая, когато ученици от различни школи биваха събирани, за да тренират и да си партнират. Двубоите с Неса бяха за Хава като да се бие със себе си, тъй като Неса също като нея беше стройна, бърза и атлетична, но приликата между двете свършваше дотук; защото Неса освен това беше едно от най-красивите момичета, които Хава беше виждала, факт често подсилван от тихите подхвърляния от страна на момчетата. Макар Неса да беше дългокрака като Хава, бедрата и гърдите ѝ бяха по-пълни, което ѝ придаваше малко по-закръглена физика. Меденорусата ѝ коса беше изсветляла от слънцето, а зелените ѝ очи бяха изумителни на смуглото ѝ, леко опръскано с лунички лице. В момента пълните ѝ устни бяха присвити в съсредоточеност.

На Хава ѝ бяха казвали, че Неса е една от най-добрите в боя в селото ѝ. Макар да бяха тренирали заедно, този ден за първи път бяха застанали една срещу друга. Неса можеше да е най-добрата в училището си, мислеше Хава, докато обикаляше бавно момичето, изчаквайки го да направи първия си ход, но колкото и да ѝ се възхищаваха момчетата — и няколко от момичетата, — Неса никога нямаше да стане сикари. Според не особено щедрата оценка на Хава тя просто беше глупава, станеше ли дума за двубой: трябваше да ѝ се повтарят указанията и тя често не ги изпълняваше, а бойният ѝ стил беше напълно предсказуем.

За да провери това, Хава направи лъжлив ляв замах към глезените на Неса и тя реагира точно както се очакваше — отскочи назад, за да увеличи разстоянието между себе си и противничката си. Хава нарочно беше забавила определени удари и беше замахвала отгоре, та Неса да прескочи спусналия се кривак и да се приближи. Тъй че или Неса беше по-умна, отколкото Хава си мислеше, или знаеше, че това е клопка, или пък беше толкова лош боец, колкото Хава си мислеше.

Неса беше бърза и реагираше бързо, но Хава знаеше, че с това се изчерпват дарбите ѝ. Реши, че повечето тренировки на Неса трябва да са били срещу противници с още по-слаби дарби, които нямаха силата на Донти или бързината на Хату.

Отново направи лъжливо движение, този път забиване с тъпия край на кривака, и както предвиждаше, Неса блокира и удари надолу отляво. А Хава се извъртя на свое ляво и вдигна кривака си към дясната страна на врата на Неса, готова да нанесе зашеметяващ удар по главата.