Зовът на барабана [bg]

— Хубаво куче — каза той небрежно и отпусна огромната си ръка върху последния. Роло започна своя инспекция и го подуши прилежно от мокасините до препаската, докато разговорът продължаваше.

— Значи чичо, а? А той знае ли, че идвате?

Джейми поклати глава.

— Не знам. Изпратих му писмо от Джорджия преди месец, но няма как да знам дали го е получил.

— Едва ли — каза замислено Майърс. Очите му се задържаха на лицето на Джейми, после обиколиха и нас.

— Запознах се с жена ви. Този сигурно ви е син? — кимна той към Иън.

— Племенникът ми Иън. И осиновеният ми син Фъргъс — представи ги Джейми, като махна с ръка. — И един приятел, Дънкан Инес, който ще дойде след малко.

Майърс изсумтя и кимна, явно взе решение.

— Е, мога да ви заведа при Камерън. Исках да се уверя, че ви е роднина, но вие малко приличате на вдовицата му в лицето. Момчето също.

Джейми вдигна рязко глава.

— Вдовицата Камерън?

Сред гъстата брада се появи крива усмивка.

— Старият Хектор хвана възпаление на гърлото и умря миналата зима. Едва ли получава много писма там, където е сега.

След като изостави темата за семейство Камерън заради по-належащите си лични нужди, Майърс продължи прекъснатите разкопки.

— Голямо лилаво нещо — обясни ми той и продължи да развързва връвта. — Голямо почти колкото едната ми топка. Нали не мислите, че внезапно ми е пораснала трета, а?

— Не — прехапах устна аз. — Много се съмнявам. — Той действаше бавно, но вече почти беше развързал възела; хората на улицата спираха да зяпат.

— Моля ви, не се тревожете — казах аз. — Мисля, че знам какво е — това е ингвинална херния.

Пъстрите очи се разшириха.

— Какво е? — Звучеше впечатлен и никак не бе смутен от новината.

— Трябва да погледна — някъде на закрито — добавих бързо. — За да съм сигурна. Но ми се струва, че е това. Лесно е да се оправи хирургически, но… — поколебах се и огледах колоса. — Не бих могла… все пак ще трябва да ви приспя. Да бъдете в безсъзнание — уточних. — Трябва да направя разрез и да го зашия отново. Вероятно една превръзка ще е по-добре.

Майърс се почеса бавно по брадата, мислеше.

— Не, вече се опитах, не става. Ама да режете… Ще поостанете ли малко в града, преди да тръгнете към Камерън?

— Не много — прекъсна го твърдо Джейми. — Трябва да отплаваме нагоре по реката към имението на леля ми още щом уредим превоза.

— О… — Гигантът се замисли за миг, после кимна усмихнат. — Знам точния човек за вас, сър. Веднага ще ида да ви доведа Джош Фрийман от „Подслон за моряка“. Слънцето е още високо, сигурно не е твърде пиян. — Той ми се поклони, като блъсна шапката в корема си. — И може би после съпругата ви ще бъде така добра да дойде с мен в друга кръчма — малко по-изискана от „Подслон за моряка“, и да погледне това… това… — видях как устните му се опитват да изрекат „ингвинална херния“, но се отказаха. — Моя проблем.