Зовът на барабана [bg]

— Не, със секретаря на съпругата на губернатора — поправи ме той. — Казва се Мъри. Той е най-големият син на братовчедката на баща ти, Маги от Лох Лин — добави към Иън. — Баща му емигрирал след Въстанието. — Иън кимна небрежно, явно добави тази информация в своята собствена версия на родовата енциклопедия, която някой ден можеше да се окаже полезна.

Едуин Мъри, секретарят на съпругата на губернатора, посрещнал Джейми топло като роднина — макар и не кръвен — и ни издействал покана за вечеря у Лилингтън тази вечер, където уж щяхме да запознаем губернатора с проблемите на търговията в Индиите. Всъщност възнамерявахме да се запознаем с барон Пенцлер — добре известен немски благородник, който също щеше да присъства на вечерята. Баронът беше не само богат, но и имаше вкус и репутация на колекционер на изящни предмети.

— Е, струва ми се добра идея — казах със съмнение. — Но мисля, че е по-добре да отидеш сам. Не мога да вечерям с губернатори в този вид.

— Ами изглеждаш… — замълча, защото наистина ме погледна. Огледа бавно мръсната раздърпана рокля, рошавата коса и парцаливото боне.

Смръщи се и рече:

— Не, искам да дойдеш, сасенак. Може да се наложи да осигуриш разсейване.

— Като стана дума за разсейване, колко халби изпи, за да издействаш поканата за вечеря? — попитах, като мислех за намаляващите ни финанси. Джейми дори не мигна, хвана ме за ръката и ме завъртя към магазините.

— Шест, но платих само половината. Хайде, сасенак; вечерята е в седем и трябва да ти намерим нещо свястно за обличане.

— Но не можем да си го позволим…

— Това е инвестиция — каза той твърдо. — Пък и братовчедът Едуин ме авансира малко преди продажбата на камъка.