Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
не щя с Тристан да се сражава.
А някои пък настояват [3424]
Изолда лично оправдание
да каже на всеослушание.
Но в двора близки няма тя…
А кой новак без помощта [3428]
на друг би плувал във водата?
Откакто аз стоя в палата,
се уверих, за съжаление,
че кралят няма свое мнение [3432]
и се от другите влияе82.
Затуй кралицата желае
да сте в уречения ден
на Страшни брод, обиколен [3436]
от най-заслужилите в двора
и от стотина ваши хора.
Когато тя се оправдае
пред вас, от всеки ще се знае, [3440]
че вие ще я защитите,
при нужда, срещу подлеците.
При тези думи кой от жал
не би дори сълзи пролял? [3444]
Там всички, от тъга обзети,
си казват: „Колко са проклети!
Защо Изолда злепоставят?
Защо ли кралят се поддава [3448]
на клюките им, а Тристан е
прокудил да стои в изгнание?
Дано рай божи да не види
тоз, който не склони да иде, [3452]
без силите си да скъпи,
кралицата да подкрепи,
ако Артур го призове!“83
Пръв взема думата Говен: [3456]
— Ах, вуйчо, нека с ваше знание
предвиденото изпитание
завърши зле за подлеците!
И Ганелон ще различите [3460]
сред тях… Преди години той
със мен посмя да води бой,
но аз го проснах на земята:
та с него станахме познати [3464]
благодарение на меча.
Ако се пак пред мен изпречи,
ще го сразя и на въжето
ще го обеся… След което [3468]
защо Тристан да се явява?
Жирфле на свой ред продължава:
— Кралю, те всички до един
презират я: и Годоин, [3472]
и Ганелон и Деноалан.
Дано, от Господа презрян,
за цял живот да полудея,
ако при схватка не успея [3476]
с меч Годоин да съсека.
Аз даже ще се отрека,
когато с дамите общувам,
разнежено да им целувам [3480]
брадичките сегиз-тогиз.
При тези думи Перинис
поклон му прави. А Евен,
синът на Динас, разгневен, [3484]
подема с непресторен яд:
— Деноалан ми е познат;
той куп лъжи ще съчини
с цел някого да обвини [3488]
пред Марк, но аз прекрасно зная
с какво да го опровергая:
заклевам се в закон и вяра,
че ако някъде го сваря, [3492]
от меча ми ще си пострада.
На подлеците тъй се пада.
Как краля ще превръщат те
в играчка в своите ръце84! [3496]
Тук Перинис добавя: — Сир,
за подлеците най-подир
дойде решителният час.
Доколкото аз знам, при вас [3500]
престъпниците получават
това, което заслужават.
Артур отвръща, поласкан:
— На рицарите в моя стан, [3504]
младежо, този дълг се пада.
Върви да ти дадат обяда. —
И с по-настойчив глас добавя:
— На всеки рицар се вменява [3508]
(тук думата ми е закон!)
да е с добре нахранен кон,
да бъде с лъснати доспехи,
да сложи подходящи дрехи, [3512]
за да се появи пред тази,
която (Господ да я пази!)
такава важна вест ни прати.
И знайте, че ще си изпати [3516]
тоз, в който видя колебание.
И дворът пламва от желание
да свърши драмата веднага…
А Перинис се вече стяга [3520]
да си върви… Артур държи
за малко да го придружи
и яхва Паселанд припряно,
защото важно е отрано [3524]
добре да се предвиди кой е
най-годен с копието свое
да влезе в схватката фатална
за дамата многострадална. [3528]
Артур на Перинис предлага
за рицарството да се стяга,
ала младежът заявява,
че има време дотогава. [3532]
Дордето заедно вървели,
Артур и Перинис не спрели
и миг кралицата да хвалят.
В момента на раздяла кралят [3536]
заръчал: — Бързо си върви,
приятелю, и поздрави
кралицата още сега
от предания й слуга. [3540]
Кажи й, че без опасение
Артур за нейното спасение
на всяка стъпка е решен.
Не ще забравя как тя мен [3544]
спаси… Спомни й за стрелата,
която се заби в гредата85!…
Аз вярвам, че и тя самата
ще сподели с вас как нещата [3548]
се бяха случили тогаз.
— Кралю, тъй ще постъпя аз.
Тук двамата се разделили,
след като всичко уточнили. [3552]
Перинис бързал да се върне
със чувството за дълг изпълнен
и на Изолда той по ред
разказал как е бил приет [3556]
от крал Артур и от Тристан.
Перейти на страницу: