![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Желая да се срещна с Кралицата! — Уктарис властно заповяда на един от придворните слуги.
Слугата се обърна и влезе в мрачните покои на двореца. Не след дълго отвътре се появиха пет силуета — четири мъжки и един женски, движещ се в средата. Уктарис веднага позна жената, която му бе причинила всичките нещастия и която го бе победила в битката преди четири години. Тя бе новата Кралица на Дурикс — Питолия. Четиримата мъже бяха нейни лични стражи.
Беше такава, каквато си я спомняше преди четири лета̀ — висока, облечена в изящна дълга черна роба, а гарвановочерните й прави коси бяха провиснали много под раменете и пищните й гърди. Лицето й бе бяло, с правилни черти. Приличаше на фея, но някаква неведома злост извираше от нея — злост, скрита под маската на невиждана красота. Злост, създадена да погубва. Злост, сътворена от Сатаната. Ала Уктарис стоеше непоколебим на мястото си и очакваше Кралицата да се доближи.
— Уктарис! Ти си жив?! — нежният глас на владетелката проехтя в пространството. Мъжът усети едва забележимите нотки на несигурност в него, които тя безуспешно опита да прикрие.
— Искам дуел! — изрече Уктарис. Питолия го гледаше втренчено с красивите си черни очи. След малко се обърна към един от личните си стражи и му заповяда грубо:
— Донеси оръжията за битката.
Уктарис чувстваше Божията сила — тя струеше от всички негови мускули, от всички негови сетива, от цялото му тяло. Знаеше, че Бог е с него и че никога няма да го изостави. Битката, която предстоеше да се случи, нямаше да е просто битка между него и Питолия — тя щеше да бъде битката между Бога и Сатаната, между доброто и злото. Той бе застанал на огромната каменна арена, въоръжен единствено с меча си, а срещу него, на няколко крачки, стоеше Питолия, чиито прелестни коси се вееха на слабия полъх на вятъра. Тя носеше меч и няколко забранени Крифа. Но въпреки предимството й и очевидно превъзхождащата спрямо неговата позиция, Уктарис не трепна.
Преди четири години двамата бяха стояли на същите места, въоръжени със същите оръжия. Тогава Питолия, пред очите на хилядите жители на града, бе победила, използвайки своите Крифове. Тези оръжия — Крифовете — бяха забранени в битките, защото изстрелваха огнени кълбета към противника и по този начин намаляваха значително силите му. Единствените разрешени оръжия бяха мечовете. А използването на забранени средства бе недостойно за войн, притежаващ Силата.
Но не и за пратениците на Сатаната. При тях честта беше отстъпила мястото си на изконния стремеж за власт.
В днешния ден, отново пред погледа на хилядите жители на Дурикс, Уктарис трябваше да възвърне своята заслужена позиция и отново да седне на Кралския трон.
Проехтя изстрелът на пушка, оповестяваща началото на битката. В същия момент Питолия изпрати синкав лъч към Уктарис, който инстинктивно извади меча и го разсече на две части. Но Питолия веднага изтласка мощна ударна вълна към противника си. Той не успя да реагира своевременно и вълната го повали с ярост на земята. Удари десния си крак в един от камъните и усети силна болка.
Уктарис интуитивно разбра, че Питолия е над него, замахвайки с меча си, за да го разсече — той рязко се отблъсна и с много висок скок се преобърна миг преди злата Кралица да стовари острото си оръжие в тялото му. Сетне протегна ръце и запрати поток от светкавици към нея — чуха се звуци, наподобяващи пращенето на горящи дърва. Жената отскочи и падна върху твърдата каменна настилка.
— Ах ти, нещастнико! — процеди през зъби тя и извади меча си. Уктарис също извади своя и изчака Питолия да се подготви. Двамата започнаха страховита битка с острите си оръжия…
Мечовете се удряха бясно един в друг и искряха на фона на синьото лятно небе. Струи ураганен вятър, светкавици, лъчи, взривове ехтяха около тях, въртяха се в страховити виелици. Зрителите, събрали се на арената, които в никакъв случай не биваше да се намесват, ставаха свидетели на умопомрачително зрелище, съдържащо огньове, ветрове, светлини, а някъде под тях двамата души, възпроизвеждащи тези сили, се биеха на живот и смърт…