Адвокат за милиони [bg]

Тя понечи да го излъже, но в последния момент размисли. Вдигна цигарата и му я показа.

— Не бива да пушиш.

— Ти не си ми баща — отвърна тя. Думите излязоха от устата й малко по-рязко, отколкото искаше. — Девън ми разрешава да пуша. А майка ми рядко беше трезва, за да й пука.

Фин излезе на стълбищната площадка. Трудно беше за голям човек да се промуши през прозореца. Щом се озова до нея, той се изправи и се огледа.

— Досега никога не съм излизал тук.

Тя също се огледа. Прозорецът и противопожарната стълба се намираха в задната част на сградата и гледаха към хълма. В ниското се виждаха само улицата и други жилищни сгради.

— Не е лошо — отвърна Сали.

— Горе на покрива има балкон. Оттам гледката е по-добра. Може да видиш и океана, и паметника.

— Никога не съм виждала по-хубава гледка.

Той я погледна в очите. После слезе две стъпала и седна до нея. Беше тясно и тя се отмести, за да му направи място. Не искаше краката им да се докосват. Той седя така минута, после се обърна и погледна цигарата й.

— Кълна се, баща ми ми дава да пуша — увери го тя. Беше пропушила преди няколко години покрай майка си. Навярно това беше по-добре от самоубийството.

— Нищо не казах. Само дето…

— Какво?

— Имаш ли още една?

Тя извади от джоба си кутия цигари и му я подаде.

— Не трябва да пушиш.

— И аз така съм чул.

Той запали и дръпна силно от цигарата като бивш пушач. Задържа отровния дим в дробовете си доста дълго, наслаждавайки му се. Беше като пътешественик, изгубил се в пустинята, пиещ вода от оазис. Накрая издиша дима бавно. Загледан в светещия край на цигарата, той я попита:

— Значи се оправяш добре с всичко това?

Тя сви рамене.

— С кое по-точно? Че майка ми ме изостави? Че баща ми е в затвора? Че нямам къде да живея?

— Че баща ти е в затвора и че сега си при мен.

— Животът ми винаги е бил изпълнен с различни перипетии и обрати.

Той дръпна от цигарата отново.

— Няма винаги да е така — каза, когато издиша дима.

— Няма ли? И какъв ще е тогава?

— От теб зависи.

— И сега сигурно следва онази част, в която ти разказваш вдъхновяваща история колко труден е бил животът ти в миналото и как ти си успял да победиш съдбата.

— Не. Няма да разказвам.

— Добре, защото и преди съм я чувала. Сякаш всеки училищен психолог го има написано като текст. „Аз контролирам живота си и мога да правя каквото си поискам. Ако само се постарая, всички врати на света ще бъдат отворени пред мен.“ Само дето това са пълни глупости. И по-лошото е, че и те знаят, че са пълни глупости. Повтарят си го като мантра, а в действителност знаят, че животът е съвсем различен.