![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— А ти какво точно искаш?
Тя поклати глава.
— Не знам. Хубава гледка като тази може би. — Сали искаше да се разплаче, но се сдържа. Никога не би се издала. Какъв беше смисълът да го прави?
Фин продължи да пуши замислено до нея. Вече не я гледаше, беше отправил поглед към улицата.
— Права си — накрая каза. — Аз не съм ти баща и не мога да ти казвам какво да правиш и какво да не правиш. Мога само да се опитам да измъкна баща ти от затвора и в това време да се опитам да ти помогна.
— Благодаря.
— Не е кой знае какво.
— Знам.
— Наистина искам да ти помогна. Лиса и Козловски — също.
Тя го погледна озадачено.
— Добре де, за Коз не знам. Той е труден за разгадаване. Но съм сигурен, че тя ще поиска да ти помогне.
Сали се замисли.
— Защо? — попита.
— Какво защо?
— Защо искаш да ми помогнеш? Защо Лиса иска да ми помогне? Какво ви е грижа?
Фин изгаси фаса в ръба на стълбата и го хвърли.
— Ти си дъщерята на клиент.
— И само това ли? Помагаш ми само защото баща ми ти е клиент?
Той кимна.
— Затова се съгласих да те взема. Тогава още не те познавах.
— А сега?
Той сви рамене.
— Щях да ти помогна дори и да не беше дъщеря на Девън.
— Това вече е нещо друго.
— Това е начало. — Той се протегна и закачливо разроши косата й. Първата й мисъл беше да го удари по ръката. Странно обаче, но й хареса. Не си спомняше някой да е правил така с нея преди. Повечето от физическите й контакти в миналото бяха или съпроводени с насилие, или абсолютно неуместни. Дори баща й, който определено изпитваше някакви чувства към нея, като че се боеше или се притесняваше да я прегърне.
Тя се протегна и също му разроши косата.
— Да, това е начало — съгласи се, след което стана и тръгна към прозореца.
— Едно последно нещо — каза той.
— Какво?
— Все пак не бива да пушиш.
Тя му хвърли поглед през рамо.
— Ти също.
Четиринайсета глава
Еди Балик стоеше на брега до линията на водата. Нощта беше безлунна и звездите бяха скрити от гъсти облаци. В залива беше тъмно като в рог. Запита се дали постъпва правилно, но тази мисъл бързо отлетя. Той не беше от хората, които прекарваха времето си в тежки размисли.
— Мислиш ли, че ще дойде?
Въпросът дойде от Джими Кент. Джими беше с Балик повече от десет години. Ако си позволеше да има приятели, Кент може би щеше да е единственият. Според Балик той беше кадърен и верен. Другото не го интересуваше.
— Не знам. Бяхме само четирима и той мисли, че някой от нас го е предал. Бългър е мъртъв, значи остават трима. Говори се, че е тръгнал да ни отмъщава. — Това беше повече от слух. Убийството на Винс Мърфи го потвърждаваше и това беше достатъчно на Балик. Мнозина може би желаеха смъртта на Мърфи, но той се сещаше само за един човек, който би извършил подобно нещо и по подобен начин. — Готови ли сме? Кент кимна.
— Нашите три най-добри момчета. Разположих ги както ми каза.
— Добре.
— Иска ми се да имаме повече. Още има време да повикаме още няколко.
Балик поклати глава.
— Той е твърде хитър и няма да се хване. Ако усети, че числено го превъзхождаме, ще се затаи и ще чака. Не мога вечно да съм обграден от бодигардове. Ако види, че съм лесна мишена, бързо ще излезе и тогава ще можем да справим с него. Или пък няма да можем. Така или иначе, каквото има да се случва, трябва да се случи сега и тук е най-подходящото място.
— Ами ако му изпратят други на помощ?
— Няма други. Само той е. Ако се прецака, с него е свършено.
Балик беше избрал добро място и Лиъм трябваше да му го признае. Колибата беше разположена върху тясна ивица суша, вдадена в морето, оградена от едната страна от изоставена корабостроителница, а от другата — от открито блато, което се простираше до високата метална ограда на една бензиностанция и две автокъщи. Имаше само един път — дълъг и тесен автомобилен път, ограден от двете страни с дървета. Пътят беше препречен от стоманена бариера, която не можеше да спре човек, но щеше да е пречка за нападение с кола. Пътят беше удобно място за засада и всеки, който завиеше по него, се превръщаше в лесна мишена.