В здрача на вторник [bg]

— Как я излекува?

— Не бях подходящият лекар за нея. Изпратих я при специалист по поведенчески модели, за да се лекува от натраплива невроза. Но не това е важно в случая. Когато става дума за неизяснени истории, аз се държа по подобен начин. Не можех просто да махна с ръка и да си тръгна, след като знаех, че мъртвецът е бил намерен на алеята отвън, а не знаех защо, нито кой е той, нито кого е изоставил завинаги. Също както когато си излязъл от вкъщи и знаеш, че си забравил включена газта.

Карлсън поклати глава.

— Моята работа не би ти харесала. По-голяма част от дните ми минават с ясното съзнание, че съм забравил включена газта, че ваната прелива, а прозорецът е останал отворен.

— Какво те кара да мислиш, че харесвам работата си като психотерапевт? — каза Фрида, след което продължи: — И така, какво следва от тук нататък?

— Изпратих двама детективи да разговарят с младата двойка в Брикстън. Робърт Пуул е доста често срещано име и за момента нямаме никаква информация за него. Той продължава да е загадка за нас.

— Тоест знаете името му, но все още нямате представа кой е той?

— Точно така.

— Но нали имате номера на мобилния му телефон? Той не може ли да ви отведе до някаква следа?

— Телефонът му е бил с предплатена СИМ карта, но все пак, ще видим какво можем да направим. Разполагаме с компютърна реконструкция на лицето му и ще я разпространим с придружаващия надпис „Виждали ли сте този човек?“. А като добавим и името му, може и да постигнем резултат, макар че в повечето случаи хората, които ни се обаждат, не са особено надеждни свидетели. Има един старец, от чиито думи излиза, че е виждал всяко едно от лицата на разпространените от нас портрети. Но все пак си заслужава да опитаме. Освен това ще претърсим още веднъж жилището на Мишел Дойс. Истината е, че все още не можем да потвърдим със стопроцентова сигурност, че откритото там тяло е на този бояджия.

— Човекът разпозна лицето му на моята рисунка.

— Да. Видях рисунката ти. Впрочем, трябваше първо да поговориш с мен, преди да я размахваш насам-натам. Но не те съдя за постъпката ти. Между другото, твоята рисунка се доближава много до нашата компютърна реконструкция.

Фрида пресуши чашата си.

— Благодаря, че ми каза. Повече няма да се бъркам в работата ви.

Карлсън се прокашля, сякаш се готвеше да произнесе реч.

— Има и още нещо, Фрида. Исках ясно да ти кажа, че въпреки различните ни мнения в отделни ситуации, винаги си ни била от голяма полза и…

— Това ми звучи като словото, което се произнася, когато уволняват някого — прекъсна го Фрида.

— Не, напротив — възрази Карлсън. — Трябва да уредим нещата по официален ред. Ако искаш да ни сътрудничиш, или да ми сътрудничиш — от време на време — ще е добре да го правиш в качеството си на консултант с подписан договор за съответното заплащане и определени отговорности. Какво ще кажеш за това?