Прах [bg]

Докато Бентън обяснява всичко това, аз си мисля за ментоловия мехлем, който открихме по стръкчетата трева недалеч от мястото, където бе намерено тялото. Представям си как убиецът оглежда изложения труп от различни ъгли и се възхищава на творбата си. Последното действие, убийствен триумф на подгизналото игрище в тъмнината и той намазва малко мехлем под носа си и вдишва острата му миризма, за да не забрави целта си и да не прави грешки. Или пък вече ги прави. Като състезателен кон, който тича стремглаво, но всеки момент ще се спъне или ще полети в пропастта.

— Когато свършил, се е върнал тук, изчистил е инструмента и го е оставил — казва Бентън. — Оставил го е за нас.

— Можеше да не бъде забелязан там — продължава да спори Марино. — Строителната площадка не е толкова близо до мястото, където е оставен трупът.

— Той е знаел, че ще го намерим евентуално.

— Защо пък му пука за това? — извиква Марино и ядосано смъква ръкавиците си. — И откъде, по дяволите, ще знае какво има в заключената кутия на пикапа? Трябва да повярваме, че резачката е дошла оттам? Каква е логиката тук? Не е разумно. Да започнем с това. Ами ако резачката не е била там? Ами ако е паркирал тук заедно с трупа и се оказва, че не разполага с инструмент, с който да пререже веригата на портата?

— Той събира информация — търпеливо отговаря Бентън. — Това не е импулсивно престъпление, Пийт. Било е обмислено грижливо с мотив, който не е истинската причина за убийството. Извършил го е, защото е искал, защото го подтиква непреодолима сила. Той не вижда нещата по този начин, но ние сме наясно с действителността.

— Говориш, сякаш знаеш кой е.

— Знам типа — лаконично отвръща Бентън.

— Знаеш нещо, което не споделяш — вбесено го обвинява Марино.

— Той е от типа убийци, които събират подробна информация за жертвите си — обяснява Бентън. — Проникват в домовете им, навлизат в личното им пространство. Това е част от възбудата му.

— Проверихме Гейл Шиптън — възразява Марино. — Не е подавала оплаквания в полицията. Никой не е влизал в дома й. Нищо, което да наведе на мисълта за влизане с взлом.

— Би трябвало да говориш с познатите й и да научиш дали напоследък е чувствала, че някой я наблюдава.

— Добре, че ми каза. Никога нямаше да се сетя — заядливо отвръща Марино и вратът му се зачервява. — И нищо не отрича идеята убиецът да е местен психопат, а тази дама да е единствената му жертва. Защо не си направи труда да помислиш и за това? — пита той и се вторачва в Симънс Хол с хилядите му прозорци и сребриста кожа. — Може да знае някои подробности, защото действа в собствения си квартал. Може пък да извадим късмет и това да е неговият шибан пикап. Може да е оставил инструмента случайно. Може да е възнамерявал да го прибере в пикапа си, но да е забравил.

— Той наблюдава — повтаря Бентън, сякаш Марино не бе казал и дума. — Знаел е, че пикапът ще е тук. Вероятно ще разбереш от собственика, че го е оставял тук нощем повече от веднъж. Може би го оставя тук вечер, защото обича да си пийне след работа.