Прах [bg]

— Когато огледа телефона на Гейл — казвам на Марино, — забеляза ли дали в него има записи? Видео или аудио?

— Нищо такова. Само входящи и изходящи обаждания, имейли и съобщения — отговаря той разсеяно, заслушан в любезния, но упорит спор между Бентън и Мачадо.

— Била е на погрешното място в погрешното време — настоява Мачадо. — Излязла от бара, за да се обади по телефона, а той е седял там в колата си.

— Не съм съгласен — възразява Бентън.

— И е видял в нея лесна жертва.

— Тя е била точно там, където той е знаел, че ще бъде.

— Откъде си толкова сигурен, че обирът не е мотив? — започва да се изнервя Мачадо.

— Не твърдя, че той не е взел пари или сувенири — отвръща Бентън. — Човешкото поведение не е еднозначно. Може да има смесица от несъответствия и специфични особености.

— Може да е взел бижутата й — намесвам се. — Освен ако не е носила абсолютно нищо, дори обици. Разбира се, не знаем как е била облечена, когато са я отвлекли.

Вече не се колебая и смело използвам ужасната дума.

— Значи е взел парите и може би бижутата й. Вероятно е запазил и дрехите й — отбелязва Марино. — Може да извадим късмет и да е оставил ДНК-то си по портфейла и чантата й. И по резачката — добавя той саркастично.

Радиото изпращява и призовава Марино.

— Трийсет и три — отговаря той.

Диспечерът го уведомява, че собственикът на пикапа е петдесет и една годишен мъж на име Енрике Санчес. Работи в отдела по поддръжка в МИТ. Няма заповеди за арестуването му, нито предишни провинения, с изключение на шофиране в пияно състояние през 2008 година. Свързали се с него и идвал насам. Бентън не злорадства с „Казах ви“, просто си замълчава.

— Трябва да тръгвам към службата — уведомявам останалите и се отправям към кутията с инструменти.

Отварям и започвам да събирам флуоресцентното вещество, тъканите и ментоловия мехлем. Запечатвам уликите в пликове, на които слагам етикети. Прибирам ги в чантата си и чувам звук от автомобилен двигател. Черно-бяла патрулка от Кеймбридж се появява на улицата зад нас.

— Веднага ще отнеса уликите в лабораторията, но ако нямаш нищо против, ще си оставя кутията тук — казвам на Марино. — Ще се върнем пеша в службата и не искам да я нося. Реших, че можеш да ми я донесеш, щом дойдеш за аутопсията. Обувките и багажът на Бентън са в джипа ти. Ще те помоля да докараш и тях.