Прах [bg]

Как можех да повярвам подобно нещо? Три жени са жестоко убити, а Бентън работи за ФБР и намеква, че Бюрото не иска убиецът да бъде заловен. Сега изглежда, че той е убил отново и Бентън си има същите тревоги като в другите случаи. Отново си мисля, че може би съпругът ми се е приближил прекалено много. Предположението му е направо ужасно. Кошмарите най-после са го надвили. Винаги съм се страхувала, че може да стане така.

— Шкафчето в каросерията е било разбито — казва ми Бентън по телефона. — На земята има инструмент. Валяло е върху него, но не изглежда да е лежал там дълго време. Дъждът спря напълно преди няколко часа, така че инструментът е бил оставен преди това.

— Какъв инструмент? — питам.

— Някаква резачка, вероятно за метални тръби. Нарочно е оставена там, а върху нея е сложен камък.

— Камък?

— Солиден по размер камък, просто поставен върху резачката.

— По каква причина?

— Камък, ножица, хартия.

Изчаквам да видя дали се шегува, но не.

— Това е извратен детински мозък, който става все по-зъл. В момента е изключително болен и се влошава бързо. Изглежда доста рано за това, а и не мога да ти кажа причината, но с него става нещо. Камъкът и инструментът са атавистично завръщане към игра от миналото му. Усетих това още когато видях за първи път какво бе оставил на известно разстояние от трупа. Трябва да търсиш нещо, което не е очевидно, а полицаите обикновено не го правят.

— Но ти го правиш.

— Намерих камък при всяко убийство, дори и два дни след едното, чак когато отидох там. Камъкът бие ножицата, а ножицата реже хартия. А ченгетата са хартия — официални лица, които попълват документи, възрастни, които създават правила, и той се шегува с тях. Полицията не е публика, която заслужава гениално представление. Той оставя камъка върху инструмента, с който е извършил престъплението, за да напомни на полицията какви скапаняци са, сравнени с него. За него това е страхотна тръпка. Възбуждаща и забавна.

— Полицаите може да са скапаняци, но ти не си.

— Той не би ме сметнал за скапаняк. Би осъзнал, че разбирам какво прави. Всъщност го разбирам по-добре от самия него. Винаги е така с подобни престъпници. Психопати са, а лудостта няма ясен поглед.

Поглеждам към Марино, който копае около стълбчето, стърчащо самотно, тъй като закачената за него телена ограда е отрязана. Мога да предвидя как ще започне да спори с Бентън. Марино е ужасно избухлив, когато става дума за мъжа ми, а сега, когато отново има власт, ще започне истинска война. Положението ще се влоши още повече, преди да се оправи, но засега дори не мога да си представя, че някога ще се подобри.

Не мога да спра да мисля за времето. Бентън се прибира у дома три дни по-рано, а Столичния убиец е нападнал отново тук, където живеем, като торнадо, което се отклонява от пътя си и помита точно нашата къща. Продължавам да мисля за човека зад оградата, гологлав в дъжда, вторачен в задната ми врага. Цяла сутрин се оглеждах наоколо непрестанно, като че ли някой ме наблюдаваше.