Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Прах [bg]
Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прах [bg]

Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:

Патриша Корнуел е една от най-продаваните из целия свят авторки на бестселъри, преведена на трийсет и шест езика в повече от 120 страни. Корнуел е основател на Института по криминология и медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия по криминология, член на Надзорния съвет на образователната програма по криминология в офиса на Главния съдебен лекар в Ню Йорк и член на Националния съвет на свързаната с Харвард болница „Маклийн“, където е адвокат на психиатричните проучвания. През 2008 г. Корнуел стана първата американска авторка, спечелила британската награда „Криминален трилър на годината“. През 2011 бе наградена с Медала на кавалера на Ордена на изкуствата и литературата от Министерството на културата в Париж. Сред последните й бестселъри са „Червена мъгла“, „Фронт“ и „Портрет на убиец — Джак Изкормвача — случаят е приключен“. Ранните й творби включват „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил пет важни награди за криминални романи, и „Жестоко и необичайно“, който спечели британската награда „Златен кинжал“ през 1993 г. Самата доктор Кей Скарпета спечели награда „Шерлок“ през 1999 г. за най-добър детектив, създаден от американски автор. Главният съдебен лекар на Масачузетс, доктор Кей Скарпета тъкмо е приключила работа по едно от най-страшните масови убийства в историята на САЩ, когато е събудена в ранен час от детектив Пийт Марино. Труп, увит в необикновен плат, е бил открит в университетското градче на Масачузетския институт по технологии. Полицията подозира, че това е тялото на изчезналата компютърна инженерка Гейл Шиптън, видяна за последен път предишната вечер в модерен бар в Кеймбридж. Изглежда, жената е била убита само седмици преди да започне делото й за сто милиона срещу бившите й финансови мениджъри, и Скарпета се съмнява, че става дума за съвпадение. В „Прах“ Скарпета и колегите й са изправени срещу сила, много по-зловеща от обичайния сексуален престъпник, който влиза в определението „зрелищен убиец“. Убийството на Гейл Шиптън води дълбоко в мрачния свят на дизайнерски наркотици, технология за дистанционно управление, организирана престъпност и шокираща корупция на най-високи нива.
1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151
Перейти на страницу:

— Вярвам, че ще пийна — казва тя, като поглежда виното, но аз поклащам глава отрицателно. — Е, добре, май ще се наложи да се обслужа сама.

— Да, дойдохме тук само за да ти прислужваме — обажда се Луси.

— И така трябва да е. Аз съм ти майка.

Луси не започва да се заяжда с нея, както прави обикновено. Очите й са приковани в мен и Бентън. Отварям вратата и усещам колко приятен е късният следобед. Виждам дългите сенки в малкия двор на майка ми. Не е дворът от детството ми и винаги си припомням това, когато дойда тук и не разпознавам нищо. Нито растенията, нито къщата и мебелите. Всичко е ново и бездушно.

Тревата е тучна под краката ми, а въздухът е прохладен. Портокаловите и грейпфрутовите дървета са отрупани с плодове. Сядаме на плетени градински столове близо до градинката с камъчетата, украсена с палми и малки статуи — ангел, Богородица, агънце, и заобиколена от слънчогледи.

— Значи това причинява Гранби на семейството си в деня преди Коледа — казвам, като наливам чаша вино и я подавам на Бентън. — Не изпитвам никакво съжаление към него. Но съжалявам семейството му.

Облягам се назад и затварям очи. За миг виждам лимоновото дръвче в двора на майка ми, когато бях малка. Не сме в същия двор, нито в същата част на града. Бентън се протяга към ръката ми и сключва пръсти с моите. Слънцето блести в огнено оранжево над покрива на съседите. Не говорим. Няма какво да се каже по въпроса. Случилото се не е голяма изненада. Седим кротко, пием и се държим за ръце.

Когато повечето вино е изпито, дворът е съвсем сенчест, а слънцето е само лека портокалова сянка на потъмняващото небе, Бентън ме уведомява, че е знаел, че Гранби ще се самоубие.

— И аз смятах, че може да го направи — отговарям.

— Знаех го, когато Марино го вдигна за колана — казва ми той. — Видях в очите му, че нещо важно е изчезнало и никога няма да се завърне.

— Там никога не е имало нищо, което да се завърне.

— Но аз го видях и не направих нищо.

— Какво можеше да направиш?

— Нищо — признава той.

Ставаме, за да влезем вътре, защото захладнява, а ако пия повече, ще бъда опасна около фритюрника и грила.

Бентън ме прегръща нежно, а аз обвивам ръка около кръста му. Тази година грейпфрутите са огромни и бледожълти, а портокалите — едри и сочни. Вятърът разлюлява дърветата в двора, за чиято поддръжка плащам, но под които рядко сядам.

— Да оставим Доръти да дрънка за себе си, така че да не се налага да говорим за нищо — предлагам, докато се качваме по стълбите към вратата.

— Това е най-лекото разрешение на проблема — усмихва се Бентън.

1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)