Прах [bg]

Възможно е някой да знае незначителни подробности за живота ни и да сподели информацията с погрешния човек. Не мога да отхвърля идеята, че някъде навън има откачен и хитър убиец, вманиачен по Бентън и извършващ кошмарни престъпления, за да му се изфука. Подобно нещо се случва много рядко. Не съм сигурна, че знам и един пример за сериен убиец, полудял по криминален психолог. Но това не означава, че не се случвало някъде.

Всичко в човешкото поведение е възможно. Била съм свидетелка на жестоки садистични действия, които нормалният мозък не може да си представи. Не мога да измисля някакво зашеметяващо престъпление, което да е оригинално и да не е извършвано преди. А и Бентън не е кой да е. Публикувал е книги и научни трудове, появява се често по телевизията и бе свързан публично със случаите на Столичния убиец. Ако убиецът е следял медиите, знае, че Бентън е бил във Вашингтон, както и че разследването там е било страшно напрегнато, макар че подробностите за престъпленията са били обвити в потайност от ФБР.

Моментът би бил удобен за убиеца да направи това, което Бентън предположи — да продължи някъде другаде, и може би този коварен жесток тип очаква за какво ще се сети мъжът ми. От самото начало Бентън вярва, че Столичния убиец е свързан с Кеймбридж, че това е място, което познава, и безопасно пристанище за него.

Бентън повтаря това от април, когато Клара Хъмбри бе убита по-малко от месец след като се премести от Кеймбридж във Вашингтон. Според него убиецът я е следял в Кеймбридж, след това я е последвал във Вашингтон, а не би направил това, ако не се чувстваше удобно тук и не бе запознат с Вашингтон. Бентън продължава да вярва, че той познава територията си. Убиецът е на престъпно турне, напада по места, за които може и да не знаем. Слушам всичко това, откакто съпругът ми замина преди Деня на благодарността.

Разбирам тревогата на Бентън, че е станал мишена на този убиец или на който и да било убиец, когото преследва, дори и това да не е вярно. До каква степен горкият ми съпруг може да се вживява в душите на престъпниците, преди да започне да се скапва, преди те да заживеят като паразити под кожата му? Този въпрос ме тормози още откак се запознах с него.

— Очевидно е, че бих огледал тук — казва ми той по телефона. — Може би и ченгетата щяха да го намерят, макар да се намира далеч от мястото, където беше трупът.

— А защо ти би огледал там? — питам.

— Заради пикапа.

— Разбитото шкафче — сещам се и насочвам вниманието си към черния пикап, около който Бентън обикаля.