Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Прах [bg]
Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прах [bg]

Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:

Патриша Корнуел е една от най-продаваните из целия свят авторки на бестселъри, преведена на трийсет и шест езика в повече от 120 страни. Корнуел е основател на Института по криминология и медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия по криминология, член на Надзорния съвет на образователната програма по криминология в офиса на Главния съдебен лекар в Ню Йорк и член на Националния съвет на свързаната с Харвард болница „Маклийн“, където е адвокат на психиатричните проучвания. През 2008 г. Корнуел стана първата американска авторка, спечелила британската награда „Криминален трилър на годината“. През 2011 бе наградена с Медала на кавалера на Ордена на изкуствата и литературата от Министерството на културата в Париж. Сред последните й бестселъри са „Червена мъгла“, „Фронт“ и „Портрет на убиец — Джак Изкормвача — случаят е приключен“. Ранните й творби включват „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил пет важни награди за криминални романи, и „Жестоко и необичайно“, който спечели британската награда „Златен кинжал“ през 1993 г. Самата доктор Кей Скарпета спечели награда „Шерлок“ през 1999 г. за най-добър детектив, създаден от американски автор. Главният съдебен лекар на Масачузетс, доктор Кей Скарпета тъкмо е приключила работа по едно от най-страшните масови убийства в историята на САЩ, когато е събудена в ранен час от детектив Пийт Марино. Труп, увит в необикновен плат, е бил открит в университетското градче на Масачузетския институт по технологии. Полицията подозира, че това е тялото на изчезналата компютърна инженерка Гейл Шиптън, видяна за последен път предишната вечер в модерен бар в Кеймбридж. Изглежда, жената е била убита само седмици преди да започне делото й за сто милиона срещу бившите й финансови мениджъри, и Скарпета се съмнява, че става дума за съвпадение. В „Прах“ Скарпета и колегите й са изправени срещу сила, много по-зловеща от обичайния сексуален престъпник, който влиза в определението „зрелищен убиец“. Убийството на Гейл Шиптън води дълбоко в мрачния свят на дизайнерски наркотици, технология за дистанционно управление, организирана престъпност и шокираща корупция на най-високи нива.
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 151
Перейти на страницу:

— Това са просто догадки — рязко казва Марино, сякаш е адвокат на обвиняемия, който възразява на прокурора. — Не са основани на нищо.

— Вероятно ще откриеш, че е имал глоби за шофиране в пияно състояние и не иска да рискува да го глобят отново. — Бентън е непреклонен и неуморим. — Ще научиш, че има специален статут в МИТ. Може би работи тук. Има право да оставя пикапа си на паркинга и никой не му създава проблеми. Използва собствените си инструменти в работата и всеки, който се поинтересува, може да узнае, че ги държи заключени в пикапа си.

— Какъв е смисълът? — пита Марино, като не спира да ме поглежда от време на време.

— Мога само да ти кажа, че има смисъл за него. Поведението му е обмислено и започва с това, което вижда и за което си фантазира.

Бентън обяснява и предрича, предлага подробности, които биха звучали абсурдно, ако идваха от някой друг.

Но той е прав през повечето време, независимо колко не ми се иска да е така. Не защото е късметлия. Не защото е ясновидец. Заключенията му са извлечени от бездънната база данни, съставена от всички зверства, които е виждал през годините. Платил е висока цена, за да го бива толкова в работата му.

— Имай предвид това, което ти казах, докато обработваш местопрестъплението и разследваш случая — казва Бентън, като кима към пикапа. — Бих проверил кутията, ако бях на твое място. Има шанс да намериш още нещо освен инструментите.

Марино съобщава на Мачадо по радиото, че трябва да обработят возило на паркинга, в което някой е разбил кутията за инструменти.

— Погледна ли вътре? — избумтява гласът на Мачадо от другия край на игрището.

— Още не.

— Мислиш ли, че има връзка?

— Трябва да действаме, сякаш има — отговаря Марино престорено отегчено, за да дразни Бентън.

Мачадо спира да се труди по стълбчето, което вече е изкопано и покрито частично с кафява хартия. Тръгва към нас тъкмо когато Марино се обажда на диспечера и го моли да провери регистрационните номера на пикапа.

— След като открием собственика, мога да разбера колко време пикапът е бил паркиран тук и да предположим кога е бил разбит — уведомява ни Марино.

— Мисля, че вече имаме идея — отговаря Бентън, приковал очи в железопътните линии между строителната площадка и Симънс Хол. — Трупът е бил открит около три и половина сутринта.

— Обадиха ни се точно в три и трийсет и девет — Марино не може да се сдържи да не го поправи.

* * *

Линията „Големият кръстопът“ пресича университетското градче на МИТ и върви направо от източен Кеймбридж, минавайки много близо зад КЦК, преди да прекоси река Мистик и да влезе в Бостън. Сещам се, че винаги когато в някое от съседните градчета пристигне цирк, влакът се установява близо до мястото, където стоим сега.

С изключение на тази забележителна и рекламирана употреба на почти покойната железопътна линия, само товарен влак изтрополява оттук рядко, обикновено през уикенда. Случвало ми се е да вися зад бариерата и да чакам влак, който доставя пресни плодове и зеленчуци на пазара „Челси“. Преди няколко седмици чаках цирков влак, дълъг почти миля, червен, с надпис със златни букви. Цирк „Д’Орлийнс“ от Южна Флорида, откъдето съм.

— Искал е трупът да бъде намерен бързо и вероятно е гледал как това става. Наблюдавал е обработката на местопрестъплението, вероятно тук, от строителната площадка. — Бентън продължава да описва какво според него е направил убиецът. — Но е изчезнал преди разсъмване.

Мачадо се доближава до нас и поглежда любопитно черния пикап, после Бентън.

— Твърдиш, че се е мотал наоколо и ни е зяпал през цялото време? — пита той със съмнение в гласа.

— Не през цялото време, но достатъчно дълго, за да види как Кей обработва местопрестъплението и как Луси приземява хеликоптера.

— И да наблюдава и теб?

— Възможно е. По времето, когато си е тръгнал, все още е било тъмно, а той е вървял пеша. Вероятно е следвал железопътната линия вън от университетското градче, което би му помогнало да избегне движението, университетската охрана и студентите. Никой не е можел да го види тук, където са железопътните линии. Не са осветени и до тях няма пешеходна пътека. И са изключително удобен начин да влезеш и да излезеш. Освен ако не идва влак — добавя Бентън. — Трябвало е да знае за релсите и да се чувства удобно около тях.

— Подозираш, че е студент, който познава района идеално — приема Мачадо.

— Не, не подозирам това.

— Защо тогава снимаше колите на паркинга на общежитието? — обажда се Марино, като нахлузва чифт нови ръкавици.

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)