Прах [bg]

— Мотивът му не е да ни вбеси — пояснява Бентън, докато Марино рови из портфейла. — Иска да се изфука, а това е адски лично. Обяснява ни какво изпитва към нас.

— Защо пък оставянето на чантата й да е фукане? — пита Марино.

— Дръзко е. Помага ни да я идентифицираме. Помага ни, защото това го възбужда — отговаря Бентън.

Думите му ми казват, че е намерил личните карти на жертвите и в другите убийства.

— Не схващам — признава Марино.

— Звучи като че ли говориш за някакъв психопат, нещо като сериен убиец — казва Мачадо, впечатлен и в същото време невярващ. — Но аз определено няма да споделя това с висшестоящите, докато не се уверим.

— Не бих ти предложил да предадеш каквото и да било нагоре в момента — отвръща Бентън.

— Ако питате мен, трябва да се съсредоточим върху предстоящото дело — казва Мачадо с тон, предназначен да ни напомни, че неговият участък отговаря за случая. — Нали разбирате, някой може да е искал смъртта й. Не знам защо мислите, че става дума за откачен психопат. Определено не искам да се понесат подобни слухове. Ако ще намесваме ФБР, трябва да уточним някои правила.

Той се вторачва в Бентън и си представям неизказаните му мисли. ФБР не е било официално поканено да участва в разследването. Бентън получи свобода на действие просто в знак на любезност, задето се появи тук. Той е мой съпруг и те го познават. Отново ме обземат съмнения. Имам чувството, че Марино говори лоши неща за мъжа ми пред Мачадо и се самоизтъква, като омаловажава Бентън.

— Кредитни карти — съобщава ни Марино, без да ги вади от портфейла. — „Америкън Експрес“, „Виза“, може да е имала и други. Няма пари в брой. Ще проверим за ДНК и отпечатъци, разбира се.

— Ако е имала пари в брой и убиецът ги е взел, това изглежда в противоречие с убийство заради предстоящото дело — замислено отсъжда Мачадо. — Не съм експерт в професионалните убийства, но открадването на парите й не отговаря на това, което знам. Обикновено не искат никаква връзка с жертвата, нали? — пита той, насочвайки въпроса си към Бентън. — Просто споделям тази мисъл като възможност, след като Гейл Шиптън е участвала в съдебен спор за сто милиона долара.

— Наемните убийци обикновено не крадат — заявява Бентън, докато наблюдава как Марино рови из чантата.

Облечените му в гумени ръкавици пръсти докосват предметите леко и внимателно.

Пудра. Червило. Спирала. Черни химикалки. Пакетче с носни кърпички. Кръгла четка за коса. Бонбони за смучене против болки в гърлото.

— Просто давам идея — казва Мачадо. — За обвиняемите определено е удобно тя внезапно да умре.

— Обикновено наемните убийци нямат никакъв физически контакт с жертвите си, преди да извършат убийството — отвръща Бентън. — И не оставят очебийни улики като инструмент или чанта, които полицията да намери. Нямат желание да се фукат или да впечатлят хората, които работят по случая. Точно обратното. По принцип те не искат да привличат внимание към себе си и не се самозаблуждават.