Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Прах [bg]
Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прах [bg]

Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:

Патриша Корнуел е една от най-продаваните из целия свят авторки на бестселъри, преведена на трийсет и шест езика в повече от 120 страни. Корнуел е основател на Института по криминология и медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия по криминология, член на Надзорния съвет на образователната програма по криминология в офиса на Главния съдебен лекар в Ню Йорк и член на Националния съвет на свързаната с Харвард болница „Маклийн“, където е адвокат на психиатричните проучвания. През 2008 г. Корнуел стана първата американска авторка, спечелила британската награда „Криминален трилър на годината“. През 2011 бе наградена с Медала на кавалера на Ордена на изкуствата и литературата от Министерството на културата в Париж. Сред последните й бестселъри са „Червена мъгла“, „Фронт“ и „Портрет на убиец — Джак Изкормвача — случаят е приключен“. Ранните й творби включват „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил пет важни награди за криминални романи, и „Жестоко и необичайно“, който спечели британската награда „Златен кинжал“ през 1993 г. Самата доктор Кей Скарпета спечели награда „Шерлок“ през 1999 г. за най-добър детектив, създаден от американски автор. Главният съдебен лекар на Масачузетс, доктор Кей Скарпета тъкмо е приключила работа по едно от най-страшните масови убийства в историята на САЩ, когато е събудена в ранен час от детектив Пийт Марино. Труп, увит в необикновен плат, е бил открит в университетското градче на Масачузетския институт по технологии. Полицията подозира, че това е тялото на изчезналата компютърна инженерка Гейл Шиптън, видяна за последен път предишната вечер в модерен бар в Кеймбридж. Изглежда, жената е била убита само седмици преди да започне делото й за сто милиона срещу бившите й финансови мениджъри, и Скарпета се съмнява, че става дума за съвпадение. В „Прах“ Скарпета и колегите й са изправени срещу сила, много по-зловеща от обичайния сексуален престъпник, който влиза в определението „зрелищен убиец“. Убийството на Гейл Шиптън води дълбоко в мрачния свят на дизайнерски наркотици, технология за дистанционно управление, организирана престъпност и шокираща корупция на най-високи нива.
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 151
Перейти на страницу:

— Мислиш ли, че убиецът някак си е узнал, че ще бъдеш тук? — задавам въпроса, за който дори не искам да мисля.

— Честно казано, тази идея определено ме тревожи — отговаря Бентън.

Случвало се и преди. Жестоки престъпници са му оставяли бележки, писма, части от трупове, снимки, видео и аудиозаписи на измъчваните и убити жертви. Зловещи спомени, направо кошмарни. Сготвена човешка плът, плюшеното мече на убито дете. Виждала съм страховитите заплахи и гнусните шеги и нищо вече не би могло да ме изненада. Освен това. Не искам да повярвам в съмненията на Бентън.

Той трябваше да остане във Вашингтон до събота. Ако не беше решил да се прибере по-рано, в момента нямаше да е тук и да намери камъка и инструмента.

— Как е възможно да знае, че ще си тук, Бентън?

— Вероятно ме е виждал. Вероятно е виждал всички нас — казва той, а аз поглеждам към огрените от слънцето сгради, студентите, които ходят пеша или карат колела. Ярката светлина блести по колите в паркинга. — Неизбежно е да се появя тук. Може би не точно в тази минута, но веднага щом узная. Часове, ден по-късно, но щях да съм тук и да правя това, което правя в момента.

— Наблюдението е едно, но да знае, че днес ще си тук — съвсем друго.

— Може да не е знаел, че ще съм тук днес, но е предположил, че ще се появя скоро. Не знам отговора, но трябва да мисля за тази възможност. Неоспоримият факт е, че това местопрестъпление е абсолютно същото като другите три. Инструментът и камъкът са очевиден червен флаг и Бюрото смята, че е само нагласена сцена. Твърдят, че напомня за снайпериста от Белтуей и картата Таро, намерена близо до гилзата, където бе простреляно тринайсетгодишно хлапе. Десет убити, голям брой престрелки във Вирджиния по времето, когато ти се изнесе оттам.

По времето, когато те смятах за мъртъв.

Мисълта ме пробожда право в сърцето и за миг си припомням съня си. Бентън започва да обикаля строителната площадка около жълтия булдозер. В момента говори нетипично бързо:

— Не разкривахме пред пресата какво беше написано на картата Таро. Инсценирано беше, за да си поиграе с полицията, да ги поведе по погрешната следа, да ги накара да мислят, че убиецът има нещо общо с окултното. Според ФБР това бяха дивотии и в онези случаи може наистина да са били дивотии. От седмици слушам, че инструментите, камъните, белите платове и пликовете от „Октопод“ са дивотии. Но не са. Кълна ти се, че не са. Означават нещо за него. Игра. Фука се с тях. Тревожа се, че го подтикват самозаблуди.

— Включително и такива за теб?

— Може да се самозаблуждава, че съм впечатлен от него — отговаря Бентън небрежно, така както надзирателят в зоопарка говори за най-опасните животни. — Няма начин да знам със сигурност, но вярвам, че той е запознат с работата ми. И е достатъчно голям нарцисист, за да си фантазира, че бих му се възхитил.

— Може да е нападнал сега по друга причина — казвам спокойно. — И тя да няма нищо общо със случайното ти присъствие тук. Въобще да няма нищо общо с теб.

— Това ме тревожи — повтаря Бентън. — Той може да е чул нещо. А и има изключителна връзка с този район, макар да не знам каква точно. Оставил е трупа тук, защото мястото означава нещо за него. Но не съм готов да спомена това на никого — набляга той на думите си. — Ще го направя, но не още. Първо трябва да завъртя няколко телефона. Решението не зависи от мен — те мислят така. Не им пука за случая, а за някаква користна цел. Задължен съм да уведомя Гранби. Това е протоколът и ще имаме проблеми.

Бентън ще информира началника си Ед Гранби, гадно копеле, което не мога да търпя. Знам как ще мине този разговор — по възможно най-лошия начин.

— Предполагам, че Гранби ще превземе разследването — отговарям.

— Не можем да му позволим това, Кей.

— Как е възможно убиецът да е чул нещо, което да го накара да вярва, че се връщаш в Кеймбридж точно сега?

— Да! Ако наистина е знаел, откъде е научил? Възможно е да е свързан с човек, близък до разследването.

Припомням си думите на Карин Хегъл за корупцията, достигаща до адски високи места, и си мисля за министерството на правосъдието и ФБР, после пропъждам тези мисли и се насочвам към по-безопасни води — онова, което Бентън ми каза, когато скочи от хеликоптера на Луси преди няколко часа. Съобщи ми, че ранното му завръщане за рождения му ден било идея на Луси.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)