![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
- Тогава мама много се изплаши за мен - призна Меган. - Тъкмо по това време преподобният Маршал бе пристигнал в града и тя ме заведе в църквата, за да се срещна с него. Но аз се разкрещях в лицето му. „Как можа Господ да причини това на Беки? Как би могъл да стори това и с мен?“ Очаквах преподобният да ми каже да си отида у дома, да ме увери, че ще разбера всичко, когато порасна, но той не го направи. Само ми обясни, че никога няма да прозрем докрай божията воля. Трябва само да се уповаваме на Бога, да вярваме и да следваме правилата, които ни е завещал, без да се опитваме да го разбираме. Господ е Пастир мой.1 И след като преподобният Маршал ме накара да cxвана това, целият ми гняв и съмненията ми моментално изпариха. Господ има своите основания, за да ни изпраща страдания. Може би ще ги разберем по-добре чак когато се озовем в рая, но дотогава можем само да се молим за неговото опрощение и да се покорявам на волята му.
- Но не може божията воля да е да умреш от глад - възразих.
- Защо не? - попита ме Меган вместо отговор. Неговата воля е била Беки да умре. Смъртта може да бъде благословия, Миранда. Помисли си само колко страдания са били спестени на Беки.
- Но ти не може да се молиш да умреш - вметнах.
- Аз се моля да приема божията воля без всякакви съмнения - поправи ме тя. - Моля се да бъда достойна за неговата любов, за вечен живот на небето. Моля се и за теб, Миранда, и за майка ти, и за баща ти, и дори за другото семейство на баща ти. Моля се, както преподобният Маршал ни е учил, че трябва да се молим, за душите на всички окаяни грешници, за да прозрат светлината и да им бъдат спестени вечните огньове на ада.
- Благодаря ти - промълвих, защото не ми хрумна нищо друго.
Меган ме изгледа със съжаление.
- Зная, че не си вярваща - продължи тя. - И виждам нещастието, изписано в очите ти. Можеш ли да твърдиш, че си щастлива, Миранда? Можеш ли да кажеш, че си в мир със света?
- Не, разбира се, че не мога - признах си. - Но не мисля, че трябва да бъда. Как да съм щастлива, когато храната отчайващо не достига, хората се разболяват, а аз дори не мога да си включа климатика?
' Първият стих от прочутия псалм 23, извънредно почитан от протестантските църкви. - Бел. прев.
-Всичко това не е важно - засмя се Меган. - В сравнение с вечния живот нашето съществуване не е нищо повече от едно мигване на окото. Моли се с мен, Миранда. Единственото, което не ми позволява да бъда истински щастлива, е, че зная, че душите на хората, които обичам, няма да бъдат спасени.
- Е, никой не е казал, че може да се постигне пълно щастие - обобщих философски. - Дори и Бог. Зная, че би трябвало да се радвам за теб, Меган, но честно казано, си мисля, че си луда. И ако преподобният Маршал те е направил такава, то според мен той е носител на злото. Този живот, това наше всекидневно съществуване е единственият дар, който ни е даден. Да го захвърлим, да искаме да умрем - това за мен е грях.
Меган, онази Меган, която някога беше най-добрата ми приятелка, би трябвало да възрази. А след това двете щяхме да избухнем в смях. Но сегашната Меган само коленичи и започна да се моли.
Като се прибрах у дома, се върнах в гората край къщата ни и събрах още три торби с трески за подпалки. Може би действително - както ми го предрече Меган - ще свърша във вечните огньове на ада. Но докато това стане, смятам да седя на топло, сгрявана от огъня в печката за дърва.
3 юли
- Мислих си за това вчера, докато се връщах у дома - поде мама на вечеря. - Какво ще кажете, ако започнем да се храним само по два пъти на ден?
Мисля, че дори Мат се стресна от въпроса й, защото не отговори веднага.
- За кои две хранения говориш? - попитах, сякаш това имаше някакво значение.
- Определено трябва да запазим вечерята - предложи тя. - Важно е да сядаме заедно край масата поне веднъж на ден. Но можем също да решим, ако пожелаем, да си запазим закуската или обяда. Аз предпочитам да пропусна закуската. И бездруго никога не съм си падала по закуските.
- Аз понякога пропусках обяда в училището - обади се Мат. - Няма да е кой знае какво да го пропусна.
- Това, разбира се, е доброволно - обясни мама. -Все още имаме достатъчно храна. Но си мисля, че докато Джони го няма, може да се задоволяваме с по-малко.
Представих си Джони как яде яйца и пие мляко във фермата и за секунда наистина го намразих.