Само един поглед [bg]

Грейс й го показа на монитора. Кора отиде с курсора на него.

— Какво правиш? — обади се Грейс.

— Като кликнеш тук, излиза името.

— Наистина ли?

— Господи, в кой век живееш? А знаеш ли, че вече има и говорящи филми?

— Значи трябва само да кликнеш?

— Да. И ще се изпише всичко. Стига номерът да фигурира.

Кора кликна с левия бутон на мишката. Появи се надпис: „Този номер не е записан.“

— Въпросният случай — не е включен.

Грейс погледна часовника си и каза:

— Не е много късно за обаждане. Девет и половина.

— Като се има предвид, че става дума за изчезнал съпруг, никак даже не е късно.

Грейс взе телефона и набра номера. От слушалката се чу пронизително пищене като от микрофонните проби преди концерта на „Екстаз“, после автоматичен запис съобщи с метален глас без допълнително обяснение, че въпросният номер е изключен.

Грейс смръщи вежди.

— Какво? — попита Кора.

— Кога Джак е набирал този номер за последен път?

Кора провери.

— Преди три седмици. Разговорът е продължил осемнайсет минути.

— Изключен е.

— Хм… регионален код шестстотин и три — промърмори Кора и влезе в друг сайт. Написа „603“ и влезе с „Enter“. Отговорът се появи веднага: — Ню Хампшир. Чакай да проверим в „Гугъл“.

— Какво в „Гугъл“? Ню Хампшир?

— Телефонният номер.

— И какво ще даде това?

— Твоят номер не фигурира никъде, нали така?

— Точно така.

— Почакай, остави ме да ти покажа нещо. Невинаги се получава, но нека видим. — Кора написа номера на мобилния телефон в „search“. — Тази команда стартира началото на търсене из цялата мрежа. Не само в телефонните справочници. В случая едва ли ще даде резултат, тъй като твоят телефон не фигурира. Но все пак…

Появи се само един резултат. В сайт за художествен приз, даден от университета „Брандейс“, нейния алма матер. След като Кора кликна тук-там из него, изведнъж се появиха номерът на мобилния на Грейс, както и името й.

— Ти си била в жури за присъждане на някаква художествена награда…

Грейс кимна:

— Да, по-скоро конкурс за стипендия за изучаване на изобразително изкуство.

— Ето те и теб: име, адрес, номер на мобилен. Ти трябва да си им дала тези данни. А сега излез най-после от средновековието и ела в информационната епоха. Оттук нататък, след като знам името ти, мога да проверя купища неща за теб. Ще излезе и уеб страницата ти. Но сега нека извършим същата процедура и с номера, който в случая ни интересува.

Пръстите на Кора отново заиграха по клавиатурата.

— Ето — вече имаме нещо — тя впи поглед в екрана. — Боб Дол.

— Боб?

— Да, Боб. Не Робърт, а Боб. Това име познато ли ти е?

— Не.

— Тук фигурира номер на пощенска кутия във Фицуилям, Ню Хампшир. Била ли си там някога?