![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— И после какво направи?
— Ами, набързо прегледах другите документи. Наистина беше моята папка. Онова нещо бе попаднало там случайно.
Нюман раздрънка ключовете си. Грейвър разбираше, че му е мъчително да разказва всичко това.
— Взех папката и изтичах обратно в кабинета на Дийн — продължи Нюман, след като дълбоко си пое дъх. — Заех се с купчината материали и папки, опитвайки се да не ги размествам. Действах по интуиция и се насочих към долната част и наистина намерих още една папка за контакти с осведомител. С две цифри контролният номер на тази папка се различаваше от моя. Някакво разместване. Беше папката по случая Селдън. Намерих ръкописните бележки на Дийн за мен вътре в папката, точно отгоре, където бях очаквал да ги намеря. Преместих ръкописните записки в съответната им папка, върнах папката за Селдън отново в долния край на купчината и се измъкнах оттам.
— След това — попита Грейвър — Дийн не се ли усъмни, че нещо може да е било разбъркано?
— Не. Беше просто сляп късмет, че разбрах какво се е случило и че наистина открих папката на осведомителя по случая Селдън под купчината. Но точно това обяснява разместването на бележките от страна на Дийн.
Грейвър се взираше в ресторантчето зад Нюман. Беше съвсем малко заведение, просто щанд с високи столчета и няколко маси до прозорците откъм улицата. Вътре една сервитьорка бършеше плота на щанда. Единственият друг човек беше старец с голям широк нос, седнал край прозореца с вестник в ръце. Но той не четеше. Зяпаше мечтателно навън към нощта.
Грейвър премести погледа си върху Нюман.
— Имал си доста време да обмислиш това — каза той. — Как го тълкуваш?
Нюман бързо поклати глава.
— Не знам. Не го разбирам. Не ми е известно как Дийн обработва останалите си случаи, какви трикове използва, за да ги развие. Все още имам много да се уча. Той млъкна. — Но… всъщност аз не… Не успях да сглобя сценарий, който да обясни какво е правил. Не знам какво е правил.
— Напротив — каза Грейвър, — знаеш.
Нюман се смути и пообърка. Ключовете отново задрънкаха. Грейвър се втренчи в него.
— Изглежда е изфабрикувал доклад за някакъв контакт — рече Нюман.
— Да… — кимна Грейвър, — точно на това прилича.
Кейси Нюман мълчеше и докато стояха там край ресторантчето, Грейвър разбра, че няма да каже нищо повече.
— Добре, Кейси — рече Грейвър. Вече знаеше какво ще направи. — С това ще трябва здравата да се заемем.
18.
Грейвър седеше в колата и гледаше как задните светлини от колата на Нюман се сливат с останалите светлини на града. Тези разкрития, уличаващи Дийн Бъртъл, доста го засегнаха. Ала щеше да бъде глупаво да търси невинни обяснения. Нямаше да има такива.
Вместо да потегли, той слезе от колата и отиде до телефонния автомат пред ресторанта. Извади листче от портфейла си и набра записания там номер.
— Ало?
Това беше същият женски глас, обадил се предишната вечер.
— Бих искал да говоря с Виктор, моля.
— Кой?
— Кеми ли е на телефона?
Мълчание.
— Да.
— Виктор ми каза, че може би вие ще отговаряте на телефона. Обажда се Грейвър. Трябва да говоря с Виктор.
— О, той не е тук.
— Бихте ли му предали нещо?
— Добре.
— Кажете му, че трябва да говоря с него колкото се може по-скоро. Той има няколко мои номера. Нека да звъни на тях, докато ме намери. Ще бъда на домашния си номер след половин час.
— Добре.
Кой знае защо, стори му се, че не е схванала молбата му.
— Разбрахте ли? — попита той.
— Да, естествено, разбрах.
— Благодаря — каза той.
Върна се пак в колата и затвори вратата. Щеше да бъде мъчително да започне разследване на Бъртъл, не по-малко болезнено от преживяното с Дор. Боже мой. Професията му се занимаваше именно с измамата, беше я виждал от най-различен ъгъл, беше я изследвал, анализирал, чел, писал и мислил за нея, беше я наблюдавал, слушал и преживял, сам я беше вършил и все още изглеждаше също толкова податлив към нея, както и в началото. Наистина Дор доказа това в личен план. Сега Бъртъл го доказваше и в професионално отношение.
Но всъщност никой не е застрахован против това. Ако искаш да имаш някакво душевно спокойствие, ако не искаш да живееш самотно и в мизантропичен мрак, трябва да вярваш на хората. Трябва да им дадеш свобода да изберат дали да бъдем като Юда. И няма смисъл да се отдаваш на философско възмущение, защото в такъв случай — и ако си честен към себе си — накрая ще трябва да преглътнеш тази си философия заедно със своята обида. Измамата е едно твърде достъпно човешко оръдие, което рано или късно можеш и самият ти да използваш.